Семинарните упражнения по Теория на международните преговори представляват теоретично разширение и практическо допълнение към лекционните занятия. Тяхната задача е да представят интерактивната динамика на преговорите като управленски механизъм в международните отношения. Този процес върви в две направления: теоретическо (максимално широк спектър идейни концепции, които рамкират отделни компоненти на обяснителната парадигма) и практическо (минимално необходимият брой актуални примери от историята и съвременността, които я изпълват със съдържание). Целта на заниманията е да мотивира студентите към осмисляне при извличането на информация и създаване на критично отношение посредством формулиране на позиции по поставените проблеми. Използваните методи са: дескриптивен и прескриптивен анализ, емпирично изследване, сравнение на случаи.

Семинарните упражнения по Теория на външната политика по същността си са практическа интерпретация на лекционните занятия. Структурата им обхваща 4 части: дебат върху отделни теоретични аспекти, симулационни игри, коментар на външнополитическа тема на седмицата с проекция върху България и презентация на емпирично изследване. Стремежът е студентите да развият способности за формулиране на собствено становище, подкрепено с факти и обосновано от научна гледна точка; особен акцент се поставя върху неконвенционалния подход към материята. Използваните методи са: дескриптивен и прескриптивен анализ, сравнителен анализ, контент-анализ.

Семинарните упражнения по Теория на международните отношения представляват теоретично разширение и практическо допълнение към лекционните занятия.

Тяхната задача е да запознаят студентите с двете характеристики на системата на международните отношения –  нейната фундаменталност (като основополагаща дисциплина за науката на международните отношения) и необходимост (с оглед целесъобразността й за индивидуалните потребности и изследователски търсения). Преливането между теорията и практическото ѝ приложение е онагледено с двете посоки, в които се разглежда материята: първо, общи бележки, разгърнати в по-сетнешни актуални дебати, и , второ, примери, илюстриращи системността, структурата, статиката и динамиката на системата.

Целта на заниманията е студентите да усвоят знания и да изградят умения да формират собствено научно аргументирано становище, опирайки се на традиционни и иновативни подходи относно концепции, фактори и процеси в международните отношения.

Използваните методи са: дескриптивен и прескриптивен анализ, сравнителен анализ, историко-емпирическо изследване.