УЧЕБНА ПРОГРАМА
|
|
|
|
Дисциплина:
(код и наименование) „Византийска литература”
Преподавател: проф. д.и.н. Кирил Павликянов
Асистент: няма такъв.
Учебна заетост |
Форма |
Хорариум |
Аудиторна заетост |
Лекции |
30 |
Семинарни упражнения |
15 |
|
Практически упражнения (хоспетиране) |
|
|
Обща аудиторна заетост |
45 |
|
Извънаудиторна заетост |
Реферат |
|
Доклад/Презентация |
|
|
Научно есе |
|
|
Курсов учебен проект |
|
|
Учебна екскурзия |
|
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси |
45 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост |
45 |
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ |
90 |
|
Кредити аудиторна заетост |
1.5 |
|
Кредити извънаудиторна заетост |
1.5 |
|
ОБЩО ЕКСТ |
3 |
№ |
Формиране на оценката по дисциплината |
% от оценката |
Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати) |
|
|
Участие в тематични дискусии в часовете |
30% |
|
Демонстрационни занятия |
|
|
Посещения на обекти |
|
|
Портфолио |
|
|
Тестова проверка |
|
|
Решаване на казуси |
|
|
Текуша самостоятелна работа /контролно |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Изпит |
70% |
Анотация на учебната дисциплина: |
Представят се обстойно на новогръцки език особеностите на византийската литература и нейните жанрове съгласно трудовете на К. Крумбахер, Ф. Алкен, А. Каждан, Х. Хунгер, Т. Деторакис, И. Караянопулос, А. Коминис, Ф. Дьолгер и Н. Икономидис. |
Предварителни изисквания: |
няма |
Очаквани резултати: |
След успешното завършване на курса от студентите се очаква: а) да имат пълна представа относно характера и върховите достижения на византийската литературна традиция, чийто частичен наследник е и българската култура от по-ново време. б) да имат систематични и пълни познания по византийска литература, най-вече агиографска и историческа. |
Учебно съдържание
|
№ |
Тема: |
Хорариум |
|
1 |
Манталитетна и светогледна основа на византийските литературни произведения. |
2 |
||
2 |
Високостилната византийска литература – основни характеристики и жанрове. |
2 |
||
3 |
Надгробни и утешителни слова (ἐπιτάφιοι, μονῳδίες, παρηγορητικοὶ λόγοι), слова за конкретен случай (εὐκαιριακοὶ λόγοι), литературни описания (ἐκφράσεις), в проза и в мерена реч (ἔμμετρες ἐκφράσεις), огледала на владетеля (κάτοπτρα ἡγεμόνος) и високостилна сатира (λόγια σάτιρα). |
2 |
||
4 |
Църковната история в ранна Византия (Εὐσέβιος Καισαρείας, Σωκράτης Σχολαστικός, Σῳζομενός, Θεοδώρητος Κύῤῥου, Εὐάγριος Σχολαστικός, Φιλοστόργιος). |
2 |
||
5 |
Църковната история през средновизантийския период (Γελάσιος Καισαρείας, Γελάσιος Κυζικηνός, Ἰωάννης Διακρινόμενος, Ζαχαρίας Σχολαστικός). |
2 |
||
6 |
Църковната история в късна Византия (Νικηφόρος Κάλλιστος Ξανθόπουλος). |
2 |
||
7 |
Класицистичната историопис в ранна Византия (Εὐνάπιος ὁ ἐκ Σάρδεων, Ὀλυμπιόδωρος Θηβαῖος, Πρίσκος Πανίτης, Μάλχος Φιλαδελφείας, Ζώσιμος, Προκόπιος Καισαρείας, Πέτρος Πατρίκιος, Ἀγαθίας Σχολαστικός, Θεοφύλακτος Σιμοκάττης, Μένανδρος Προτήκτωρ). |
2 |
||
8 |
Историците на средновизантийския период (Ἰωσὴφ Γενέσιος, Ἰωάννης Καμινιάτης, Λέων Διάκονος, Μιχαὴλ Ψελλός, Μιχαὴλ Ἀτταλειάτης, Νικηφόρος Βρυέννιος, Ἄννα Κομνηνή, Ἰωάννης Κίνναμος). |
2 |
||
9 |
Късновизантийски историци (Νικητὰς Χωνιάτης, Γεώργιος Ἀκροπολίτης, Γεώργιος Παχυμέρης, Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Ἰωάννης Καντακουζηνός). |
2 |
||
10 |
Историци, описали падането на Византия (Δούκας, Γεώργιος Σφραντζῆς, Λαόνικος Χαλκοκονδύλης, Κριτόβουλος Ἴμβριος). |
2 |
||
11 |
Ранновизантийски хроники (Ἰωάννης Μαλάλας, Ἰωάννης Ἀντιοχεύς, Πασχάλιον Χρονικόν). |
2 |
||
12 |
Средновизантийски хроники (Πατριάρχης Νικηφόρος, Γεώργιος Σύγκελλος, Θεοφάνης Ὁμολογητής, Γεώργιος Μοναχός, Συμεὼν Μάγιστρος καὶ Λογοθέτης, Συνεχιστὲς τοῦ Θεοφάνους, Ἰωάννης Σκυλίτζης, Γεώργιος Κεδρηνός). |
2 |
||
13 |
Късновизантийски хроники (Ἰωάννης Ζωναρᾶς, Κωνσταντῖνος Μανασσῆς, Μιχαὴλ Γλυκᾶς, Ἐφραίμ). |
2 |
||
14 |
Високостилна византийска светска поезия. Исторически епични произведения. Поучителни епични творби. Романи в мерена реч. Епически митологични творби. |
2 |
||
15 |
Епистоларен жанр. Реторична биография (ῥητορικὴ βιογραφία). Диалогични произведения. Лирическа поезия. Епиграми. Школски упражнения (κέντρωνες καὶ τεχνοπαίγνια). |
2 |
||
16 |
Църковна поезия. Химн или кондак. Роман Сладкопевец и Богородичният Акатист. Канонът като литературен жанр. |
2 |
||
17 |
Агиография. Езикът на агиографската книжнина. Душеполезни разкази (ψυχωφελεῖς διηγήσεις). |
2 |
||
18 |
Чудеса. Похвални слова. Синаксар и миней (месецослов). |
2 |
||
19 |
Чудеса, жития и мъченичества на светци. |
2 |
||
20 |
Категории светци – юродиви и стълпници. |
2 |
||
21 |
Простонародната литература във Византия – основни характеристики и жанрове. Творби на Теодор Птохопродром. |
1 |
||
22 |
Акритски сказания – Песента на Армурис. Епосът на Дигенис Акритас. |
2 |
||
23 |
Рицарски романи. Троянски цикъл. Алегорични сатирични творби. „Ридания“ за падането на Константинопол през 1453 г. |
2 |
||
Конспект за изпит
№ |
Въпрос |
|
1 |
Светогледът на византийските литературни произведения. |
|
2 |
Жанрове във високостилната византийска литература. |
|
3 |
Надгробни и утешителни слова, литературни описания, огледала на владетеля и високостилна сатира. |
|
4 |
Църковната история в ранна Византия. |
|
5 |
Църковната история през средновизантийския период. |
|
6 |
Църковната история в късна Византия. |
|
7 |
Класицистичната историопис в ранна Византия. |
|
8 |
Историците на средновизантийския период. |
|
9 |
Късновизантийски историци. |
|
10 |
Исторически съчинения за падането на Византия. |
|
11 |
Ранновизантийски хроники. |
|
12 |
Средновизантийски хроники. |
|
13 |
Късновизантийски хроники. |
|
14 |
Високостилна византийска светска поезия и романи в мерена реч. |
|
15 |
Епистоларният жанр и реторичната биография във Византия. |
|
16 |
Църковна поезия. Литературните жанрове химн и канон. |
|
17 |
Агиографията във Византия и нейният език. |
|
18 |
Похвални слова. Синаксари и месецослови. |
|
19 |
Жития и мъченичества на светци. Категории светци. |
|
21 |
Простонародната литература във Византия. |
|
22 |
Акритски сказания и епически творби. |
|
23 |
Византийският рицарски роман. |
|
23 |
„Ридания“ за падането на Константинопол през 1453 г. |
|
Библиография
Основна:
Δετοράκης, Θ., Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία , Ηράκλειο Κρήτης 1997.
Δετοράκης, Θ., Βυζαντινὴ Φιλολογία. Τὰ πρόσωπα καὶ τὰ κείμενα, τόμ. Α’, Ἡράκλειο Κρήτης 1995.
Δετοράκης, Θ., Κοσμᾶς ο Μελῳδός. Βίος καὶ ἔργο, Θεσσαλονίκη 1979.
Δετοράκης, Θ., Ὁ “Ἀκάθιστος Ὕμνος” καὶ τὰ προβλήματά του (Ὄψεις τῆς βυζαντινῆς κοινωνίας 3), Αθήνα 1993.
Δετοράκης, Θ., Οἱ ἅγιοι τῆς πρώτης βυζαντινῆς περιόδου τῆς Κρήτης καὶ ἡ σχετικὴ πρὸς αὐτούς φιλολογία, Ἀθήνα 1970.
Hunger, H Bυζαντινὴ Λογοτεχνία. Ἡ λόγια κοσμικὴ γραμματεία τῶν Bυζαντινῶν. Ποίηση καὶ πεζὸς λόγος, τόμ. Β’, Ἀθήνα 1992.
Hunger, H., Bυζαντινὴ Λογοτεχνία. Ἡ λόγια κοσμικὴ γραμματεία τῶν Bυζαντινῶν, τόμ. A’, Ἀθήνα 1987.
Καραγιαννόπουλος, Ἰ., Πηγαὶ τῆς Βυζαντινῆς Ἱστορίας, Θεσσαλονίκη 1970.
Každan, A., A History of Byzantine Literature (650-850), Athens 1999.
Každan, A., A History of Byzantine Literature (850-1000), Athens 2006.
Kαρπόζηλος, Ἀ., Bυζαντινοὶ ἱστορικοί καὶ χρονογράφοι, τόμ. A’, Ἀθήνα 1997.
Κομίνης, Ἀ., Τὸ βυζαντινὸν ἱερὸν ἐπίγραμμα καὶ οἱ ἐπιγραμματοποιοί, Ἀθήνα 1966.
Μητσάκης, Κ., Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία ἀπὸ τὴν ἐποχὴ τῆς Καινῆς Διαθήκης ἕως τὴν Εἰκονομαχία, Αθήνα 1971.
Tωμαδάκης, N., Bυζαντινὴ Ἐπιστολογραφία. Eἰσαγωγή, κείμενα, κατάλογος ἐπιστολογράφων, Ἀθήνα 1969.
Tωμαδάκης, N., Ἡ Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία καὶ ποίησις, ἤτοι εἰσαγωγὴ εἰς τὴν βυζαντινὴν φιλολογίαν, τόμ. Β’, Aθήνα 1965.
Допълнителна:
Beaton, R., “Epic and Romance in the Twelfth Century”,in: A. R. Littlewood, Originality in the Byzantine Literature, Oxford 1995, 81-91.
Beaton, R., The medieval Greek romance, London 1996.
Beck, H. G., Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich, München 1959.
Beck, H.-G., “Zur byzantinischen Moenchschronik”, in: C. Bauer, L. Boehm, M. Mueller, Speculum historiale. Geschichte im Spiegel von Geschichtsschreibung und Geschichtsdeutung, Freiburg, Muenchen 1965, 188-197.
Cantarella, R., Poeti Bizantini, I-II, Milano 1992.
Delehaye, H., “Les passions des Martyrs et les genres litteraires”, Subsidia Hagiographica 13, Bruxelles 1966.
Delehaye, H., Les Legendes Hagiographiques, Bruxelles 1955.
Deroche, V., Etudes sur Leontios de Neapolis (Acta Universitatis Upsaliensis. Studia Byzantina Upsaliensia, 3), Upsala 1995.
Doelger, F., “Die byzantinische Dichtung in der Reinsprache”, in: Εὐχαριστήριον Franz Doelger zum 70 Geburtstage, Θεσσαλονίκη 1961, 1-63.
Flusin, B., Miracle et Histoire dans l’ Οuvre de Cyrille de Scythopolis, Paris 1983.
Jossart, B.- Lequeux, X., “L’ ancienne Hagiographie byzantine. Les sources. Les premiers modules. La formation des Genres”, Subsidia Hagiographica 73, Bruxelles 1991.
Kazhdan, A. - Cutler, A., “Continuity and Discontinuity in Byzantine History”, Byzantion 52 (1982), 429-478.
Kennedy, G., Greek Rhetoric under Christian Emperors, Princeton 1983.
Lauxtermann, M., The Spring of rhythm. An essay on the political verse and other Byzantine meters, Wien 1999.
Maguire, H., Art and Eloquence in Byzantium, Princeton 1981.
Mango, C., “Byzantine Literature as a Distorting Mirror”, in: Byzantium and its Image, Variorum Reprints, London 1984.
Pernot, L., La Rhetorique de l’eloge dans le monde Greco-Romain, Paris 1993.
Ryden, L., The life of St. Andrew the Fool (Acta Universitatis Upsaliensis, Studia Byzantina Upsaliensia, 4. 1-2.), Upsala 1995.
Sideras, A., “Die byzantinischen Grabreden. Prosopographie, Datierung, Ueberlieferung”, Wiener byzantinistische Studien 19, Bιέννη 1994.
Sykutres, J., “Probleme der byzantinischen Epistolographie”, IIIe Congres International des Études Byzantines, Aθήνα 1932, σ. 295-310.
Дата: Съставил:
21.03.2024 г. проф. д.и.н. Кирил Павликянов
- Teacher: Кирил Павликянов