Дисциплината представя стратегическите принципи на висшата сфера на управлението  - Governance, посветена на общото добруване на групата или организацията, (за разлика от тактическото решаване на конкретни проблеми чрез публичните политики - Management). За целта се въвеждат теории и се дискутират допълващи се значения на управленското понятие стратегия. Цели се очертаване на спецификата му – надпроблемното мислене, осигуряването на трайно конкурентно предимство и пр. Представят се основните школи в осмислянето на стратегическото управление. Последователно се анализират смисловите етапи на стратегирането: стратегическа мисия, визия и цели. По-нататък се представят етапите на стратегическото планиране, залегнало в основата на реализацията на стратегическите цели – от анализа на вътрешната и външната среда (с различните аналитични методи) до контрола на изпълнението (със съответните подходи и техники). Анализират се характерни успешни и неуспешни стратегически практики в публичната сфера с оглед стратегическата ситуация на българската централна и местна администрация.