Живеем в епоха, която без съмнение може да бъде определена като епоха на Глобализация. Именно глобализацията създава основите за т.нар. световно общество и води до промяна на ценностите. Новосъздалото се общество се отличава със способност и готовност да поема отговорност. Този нов профил неизбежно има своето отражение и върху рекламата. За да може да отговори на очакванията на потребителите, рекламата трябва да прекрачи своите граници- трябва да реагира бързо, креативно, да съблюдава естетическите граници, но и да не забравя  своята най-важна задача да продава!  Рекламата не само следва духа на времето, но трябва да е в състояние да бъде мост към бъдещето.

Ако опишем нашия век с една дума, то тази дума е комуникация ( Metz, 2012). Няма област, в която развитието да е толкова бурно и промените толкова радикални. Комуникацията - това сме ние и целият ни живот. Тя не е просто някакъв акт, тя е предварително планирана дейност, която води до желано състояние или реакция. Професионалната, причинно ориентирана комуникация, чиято цел е да „продава”, наричаме реклама ( Metz, 2011, 2012). Идеалът на рекламата е да улови духа на времето. Рекламните текстове отразяват естетическите  тенденции и феномените на времето. Важен фактор за този вид комуникация е т.нар.социокултурен контекст. Рекламата не съществува в политически, икономически или културен вакуум.

Политическата реклама е най-често критикуваната реклама, защото тя представя политически събития и личности в определена светлина. „Потребителите”, в този случай избирателите, гласуват не за истинския кандидат, а за създадения от рекламата образ за него. Проектът „Политическа реклама, междукултурна комуникация, евроинтеграция” ще изследва вербалните и невербалните средства, с които се изгражда този образ в една страна като България, сравнително отскоро пълноправен член на ЕС и страни като Германия и Англия, считани не без основание за еталон по отношение на медийната демокрация. С наближаването на изборите за Европейски парламент през месец май 2014 г. въпросът за политическата реклама  става изключително актуален, както и въпросът за изграждане на критически апарат за оценяване и разбиране на посланията на тази реклама от младите хора. Особено актуален за студентите изучаващо чужди езици и култури е и въпросът доколко тази теклама отразява кулруените особености на отделните страни-членки на Европейския съюз и доколко тя е част от глобалната комуникация  в нащи дни.