Предвидената проблематика в дисциплината “Основни насоки и тенденции в пластичния код на живописта през XX век” е насочена към семиотичното разбиране на живописния език като система от визуални знаци и неговата интерпретация.
Акцентирането само върху живописта на 20 век е мотивирано от изключително динамичното развитие и ясно изразена промяна на визуалния (пластичния) код в този период от развитието на живописта. В семиотичен аспект промяната се илюстрира от отношението знак–код–естетически текст, каквото (според Ю. Кръстева) е живописното произведение. Фокусът на дисциплината е върху основни течения и представители на живописта в световното изкуство на XX век, както и върху българската живопис от втората половина на XX век с автори, при които е най – ярка смяната на визуалния език. Идеята на курса е задълбочаването на разбирането и философията на визуалното възприятие, както и откриването на знаците, символиката им и тяхната функция, които спомогнат при реализирането на живописни постановки с различни материали и различни по големина формати.