Курсът е разделен на три тематични кръга като всеки от тях има своята специфична цел и логика. Първият кръг, следвайки Бурдийо, се опитва да покаже как битките за автономизиране на изкуството произвеждат специфичните дефиниции за изкуство – „изкуство заради самото изкуство“, както и естетическите категории, през които се анализира чистото изкуство и перцептивните категории на незаинтересования поглед, които се универсализират, скривайки социално-историческата си произведеност. В този смисъл социология на изкуството се очертава като изследователско усилие по разбиране на полето, институциите, които поддържат автономията му, както и отношенията на подчиненост, които правят тази автономия несигурна, а битката за нея – постоянстваща. Вторият кръг – Фигури на автора – си поставя за цел да проблематизира авторовата функция и нейното производство. Каузата е да се разделим с фетишистката излюзия за автора като гений, талантлив творец, изключително човешко същество. Тук лекциите минават през различни парадигми, за да покажат ограниченията на тази илюзия през различни перспективи, както и да зададат различни изследователски подходи към авторството. Третият кръг проблематизира социалните и политически употреби на изкуството. Той започва от класическата критика на Франкфуртската школа, представяйки понятието „масова култура“, за да покаже едновременно политическите залози, но и ограниченията на това понятие; след което предлага постепенно конструиране на новото понятие, а именно „популярна култура“, като вписва това разбиране в Грамшианските му корени през „фолклор“. Този трети кръг се опитва да конструира разбиране за изкуството в съвременната ситуация на онлайн медии и култ към аматьорството, както и да интерпретира битките около изкуството като битки за статуквото или като битки за еманципативен потенциал този път не на високата култура, а на популярни културни репертоари.