Сърцевината на курса е в отговора на въпроса как идеята за индивида като обитаван от вътрешна психика, която ръководи поведенията му и обяснява поривите му за себереализация и себеуважение става регулативен идеал.
Когато се опитаме да създадем работна дефиниция за това що е личност, се натъкваме на дисонанс не само между различните теоретични и изследователски дисциплини, които се досягат до проблематиките на аза, субекта, личността. Дисонансът цари дори вътре в отделните дисциплини – така например още от края на 19 век започват несъгласията между когнитивисти и бихейвиористи в психологията, между тези, които казват, че бягам от мечката, защото ме води страхът, и тези, които казват, че се страхувам, защото бягам. Тези несъгласия продължават и до днес, когато невронауките се опитват да открият нашата социалност на нивото на т.нар. огледални неврони. Курсът ще запознае студентите с аргументи и предложения, полагайки ги в полемичен хоризонт. Идеята за човека като интегрирана мотивационна и когнитивна вселена, способна на рационално себепознание, център на емоция, съзнание, съждение е всъщност една особена идея със своя генезис и развитие, със своите кризисни периоди. Курсът демонстрира през примери като множествената личност, идеята за несъзнаваното и механизма на изтласкването перипетиите на тази идея.
В хода на семестъра всеки студент представя по един от семинарните текстове.
Формата на завършване е представяне и защита на курсова работа върху конкретен казус, който може да се простира от самостоятелна работа с масив от интервюта до анализ на видеоигри.
- Teacher: Милена Якимова