Семиотиката е възлова дисциплина сред науките, посветили се на изучаването на културната система. Изследователският й интерес е насочен към описание и анализиране на механизмите, посредством които се влагат значения в заобикалящия ни предметен и социален свят. Курсът включва критично разглеждане на основни етапи от историческото разгръщане на дисциплината, както и въпроси от общотеоретичен и културологичен характер. Централен проблем за дисциплината е този за природата на знака и начините, по които различните видове знаци и знакови системи функционират в обществото.
Курсът има теоретико-познавателен характер, който в хода на обучението създава практически умения за рефлектиране върху феномените на културата. Така усвояването на утвърдената през 20 век семиотична парадигма за културологичен анализ цели разгръщането на интерпретативни способности, отнесени както към различни епистеми в социалните и хуманитарни науки, така и към конкретни артефакти от световния културен фонд и съвременната масовата култура.