Библейската археология намира място в първия основен дял от кръга на богословските дисциплини – Библеистика, и е въведителна наука към екзегетиката.
Като наука, Библейската археология си служи с утвърдени начини на научното изследване както по своя метод, така и по системата на изследване. Тя има пряко отношение към широк кръг исторически, социални, филологичсески и естествени дисциплини, които в различни етапи се използват комплексно при реконструиране на историческото минало, свързано с обширен географски терен за периода 10 000 г. пр.Хр. – I век сл.Хр.
Археологията е нещо повече от съвкупност от технически методи за водене на разкопки при възстановяване на далечното минало. Тя не само доставя материал на историците, но има за задача да открива следите от някогашната дейност на човека, да анализира, изяснява и систематизира съответните артефакти. С това тя надхвърля границите на първоначалното събирателство на находки и пристъпва към реконструиране на цялостния живот в отдавна отминали епохи.
Като източници на БА се третират едновременно Свещеното Писание и археологическите находки. Изследванията допринасят за осветляване на текста, а последният в много случаи подпомага археолозите при анализа на откритото от тях.
Археологическата работа не си поставя за цел да доказва или да подлага на съмнение библейската история. Данните, получени от нея, следва да бъдат сверени с изворите от съответния период. Откриването на нови находки при разкопки позволяват по-доброто разбиране на много въпроси и често довеждат до нови интерпретации.