Лекционният курс е избираем и се чете в рамките на магистърската
програма на Историческия факулет „История на Евразия, Русия и Източна Европа”.
Изучаването на руските емиграции през ХХ век в техните различни
прояви е изследователско поле, относително отскоро институционализирано в
академичната хуманитаристика. Спецкурсът има целта да предложи възможен
културен профил на руската емиграция в България (1919–1940) в рамките на
феномена „руска емиграция от първата вълна”, както и в контекста на неизбежния
диалог с приемащата страна. В ситуацията на емпирична незавършеност на
проблема за емиграцията спецкурсът се опитва да систематизира и наративизира
факти, събития, тенденции и процеси, като едновременно предлага техни
интерпретации или борави с метапрочити на вече съществуващите. Рефлексията се
занимава с различни видове текст – от текстовете на живота (биография, културен
бит, институции, отношения в емигрантското цяло като поколенчески конфликти и
идейни сблъсъци) до текстовете на творчеството, представени чрез литературни и
публицистични творби, научни трудове и т. н., които в съвкупността си представят
руския емигрантски културен живот „в себе си”. Едновременно с това се обръща
внимание и се анализират механизми и процедури на напасване с българското
пространство, когато емигрантският културен живот става такъв и за “другите”,
реализирайки своя „месианизъм”. Методологическите опори на курса могат да
бъдат търсени в интердисциплинарните подходи на емигрантологията,
интересуваща се от литературата и културата на руската емиграция, и на
имагологията, проучваща образи, представи и стереотипи за „своето” и „чуждото”.