Средновековният латински език трябва да бъде разглеждан като продължение на класическия латински като език на една авторитетна традиция в противовес на езика на простолюдието. От друга страна средновековният латински е обогатен с християнска лексика, която води началото си от превода на Библията и развитието на литургията. Оттук латинският се превръща в езика на християнската проповед и в езика на християнското образование.