Описание на сканираните материали
№ | ПЕРИОД | БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ | АНОТАЦИЯ | УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ, за които е релевантна употребата на текста | |
XX век | Brozović, Dalibor (ur.). Hrvatska enciklopedija, Zagreb : Leksikografski zavod Miroslav Krleža, sv. II: 382-388, 241, 274, 1999- ..., 2000. | Енциклопедичните статии съдържат рубриките: Bugari: Jezik, Književnost, Kazalište, Bugarska (tabla XXV), Film, Likovne umjetnosti, Glazba; Bugarska (Republika Bălgarija):Prirodne osobine, Stanovništvo, Gospodarstvo, Promet, Novac, Povijest, Politički sustav,; Boril, bug. car, Boris I, bug. kan, Boris III, bug. Car; Botev, Hristo, bug. pjesnik. | Исторически и културни реалии;Практически език и социокултурна компетентност | ||
XIX век | Voltiggi, Joso (1803) Ricsoslovnik (Vocabulario-Wӧrterbuch) iliricskoga, italianskoga i nimacskoga jezika s’ jednom pridpostavljenom grammatikom illi pismenstvom: sve ovo sabrano i sloxeno od Jose Voltiggi Istranina. U Becsu. [Pretisak: Bečka pisma, Ričoslovnik (uredio Josip Bratulić), Istra kroz stoljeća(urednik Zvane Črnja), Pula – Rijeka: 22-23, 1981. | Речникът е малък по обем – малко повече от 120 страници. Към него е прибавена кратка граматика. Речникът се основава на хибридната тридиалектна концепция; основата му е икавска, но съдържа и иекавски форми. Отразява славонския правопис. Йосип Волтич (1750-1825) е познат най-вече със своите „Bečka pisma” и с лексикографския си труд. Застъпвал е идеята за единен книжовен „илирийски” език. | История на книжовния език | ||
XVIII век | Bellosztenecz, Joannis (1740) Gazophylacium, seu latino-illyiricorum onomatum aerarium. Zagrebiae. Pretisak, Zagreb: Mladost – Liber: 1, 34, 1972. | Речникът е най-мащабният лексикографски труд на хърватите до XIX век. Състои се от два тома – латинско-хърватски и хърватско-латински. Основава се на тридиалектната концепция. Некайкавските думи се отбелязват специално, което, вероятно, е дело на издателите. Иван Белостенец (около 1594-1675) е роден в гр. Вараждин. Получава теологично образование и се числи към ордена на св. Павел. Идейно принадлежи към Озалския книжовен кръг. Друго негово важно произведение е „Deset propovijedi o euharistiji” (1672). | История на книжовния език | ||
XVIII век | Jambressich, Andrea (1742) Lexicon Latinum interpretatione Illyrica, Germanica et Hungarica locuples. Zagrebiae. Pretisak: (uredio Antun Šojat). Zagreb: Zavod za hrvatski jezik Hrvatskoga filološkog instituta: 73, 1992. | Речникът е четириезичен. Отразява всички важни кайкавски особености до този момент, но съдържа и щокавски и чакавски, предимно на лексикално равнище. Установено е, че за създаването на речника е допринесъл и Франьо Шушник. Андрия Ямбрешич (1706-1758) е член на ордена на йезуитите. Той е един от книжовниците опитали да реформират правописа през XVIII в. | История на книжовния език |