Целта на курса е да се разбере сложността на промените в световната икономика, глобализацията, промените в международния икономически ред, развитието и предизвикателствата пред  икономическата дипломация в 21-ви век.  В рамките на тази дисциплина се обсъжда стратегията на ЕС за провеждане на икономическа дипломация и ролята му в многостранните търговски преговори в Световната търговска организация. Разглеждат се ключовите компетенции, които трябва да притежава икономическият дипломат и изграждане на практически умения.

ОПИСАНИЕ НА КУРСА

След публикуването на Бялата книга на Европейската комисия от 1 март 2017 г. дебатът за бъдещето на Европа се засили и задълбочи. Този дебат бе до голяма степен провокиран от референдума във Великобритания и началото на преговорите за оттегляне на страната от Европейския съюз, както и от надигането на вълна от популистки и националистически партии в държавите членки на ЕС.

През последните години ЕС бе белязан и от много, разнородни и дълбоки кризи, които допълнително затрудниха неговото функциониране . През последното десетилетие ЕС бе засегнат от глобалната икономическа и финансова криза, която по-късно прерасна и в дългова криза. Мигрантските вълни и терористичните атаки не само поставиха под засилен натиск необходимостта от реформиране на политиките по отношение на предоставянето на убежище и миграцията, както и въпросите на сигурността, но и отново възобновиха дебата за една от основните свободи на ЕС, а именно за необходимостта от преосмисляне на правилата за свободно движение на хора и на дейността на Шенгенското споразумение. Към това трябва да добавим и последиците от кризата, предизвикана от пандемията Covid-19.

Във външен план предизвикателствата пред ЕС, които също поставят под въпрос дебатът за бъдещето на ЕС, не престават да се увеличават. Анексирането на Крим, замразените конфикти в Източна Украйна и други райони на постсъветското пространство, санкциите срещу Руската федерация и други, поставиха редица предизвикателства пред ЕС, който трудно намира единно решение и по отношение на подхода към тези проблеми. ЕС е заобиколен от конфликти -   някои от тях са свързани с войната в Сирия, напрежението в Близкия Изток, нарастващите противоречия в отношенията между ЕС и Турция.  Арабската пролет в Северна Африка също доведе по-скоро до дестабилизирането на този регион, отколкото до неговото демократизиране. Процесът на разширяване на ЕС в посока към Западните Балкани също среща затруднения и политическата обстановка в страните от този регион е нестабилна.  Новата американска администрация след последните избори в САЩ поставя пред ЕС  ново предизвикателство как да продължи отношенията си със своя основен стратегически партньор и как да се действа в бъдеще по отношение на сигурността и отбраната.

Дебатът за бъдещето на Европа се превърна до голяма степен в дебат за това дали Европа трябва да се развива на две и повече скорости, дали тези държави членки, които искат да правят повече, могат да правят повече, дали подобен подход няма да формира „ядро“ и „периферия“ в ЕС и да доведе до нови разделителни линии, този път вътре в самия ЕС.