Предучилищна педагогика

Връзката “комуникация – език” опосредства процеса на взаимодействие между социалните феномени и индивидите, защото и двете съставни части на тази връзка са специализирани системи за обмен на информация между социалните структури.
По този начин освен взаимодействията като обект на изследване се появяват и конкретните социални резултати върху децата, които могат да се търсят както на езиково и поведенческо ниво, така и на ниво отношения, проявявани спрямо различните комуникационни средства.
Анализирайки пътя на детето към живота в семейството му и сред по-големите социални групи, към които то трябва да се причисли и да изпълнява съответни социални роли, става ясно, че този процес на усвояване на правилата и нормите включва различните системи на културата – език, морал, познание, философия, религия, обичаи и т.н. В процеса на социализация, при усвояването на културата, детето се съотнася не само с едни или други социални роли, но и с особен вид абстрактно-персонифицирани представи, съзвучни с неговите собствени личностни ориентации.
При децата от предучилищна и начална училищна възраст се развиват потребности и способности, механизми на интелекта и поведението, които имат определящо значение за формирането им като личности. Потребностите на обществото и възрастовите особености на децата ще фиксират онези социални механизми на иновациите – друг ключов момент в този подход. За нас в иновационен момент се превръща възможността за формирането у децата на способност за включването им в символичното представяне и пресъздаване в общуването на различни аспекти от условията на съществуването на културата и езика.
Следователно става въпрос за въвеждането на индивида в обществото или групата, за влиянието, което се упражнява върху него от различните фактори или за израстването на индивидите в обществото и групата.
Това са част от проблемите, които провокираха дългогодишните изследвания върху педагогическите измерения при овладяването на езика и развитието на речта в условията на съвременния информационен свят. Така се акцентира върху различни аспекти от теоретическа, методологическа и методическа гледна точка във връзка с интегративните функции на езика при изграждането на комуникативната компетентност.
Ето защо се разглежда комуникативната компетентност на децата чрез съотнасянето на езикови и социални структури. По този начин може да се изследва се комуникационното поведение на децата като процес, улесняващ социализацията, граматическите модели и последствията от тях, взаимоотношението “дете-култура”, овладяването на езика и развитието на речта при децата в предучилищна възраст. В тези анализи комуникацията и социализацията се приемат като ключови моменти във възпитанието на децата от предучилищна възраст. Анализира се комуникационното поведение на децата от двойна перспектива – разглежда се като процес, улесняващ социализацията, и като продукт на тази социализация.
Съотношението между типизираните начини за общуване чрез речевите механизми и социалния контекст води до изследване на връзката между комуникация и социализация, която на свой ред би могла да доведе до формиране у децата от предучилищна и начална училищна възраст на т. нар. комуникативна компетентност. Тя пряко се свързва с определена социална ситуация, акцентирайки върху процеса на разширяване и задълбочаване на връзките на детската личност със света чрез езика.