Представяне по теми
-
-
СВЯТ, ЕЗИЦИ, ОНТОЛОГИИ
Проф, дфн Сергей Герджиков
Избираем курс за специалност Философия, бакалавърска програма
Анотация
Това е авторски курс, който отчита съвременната глобална ситуация във Философия на езика и проблемите на онтологията. В курса са използвани части от книгите:
Сергей Герджиков. Философия на относителността. София: «Екстрем», УИ «Св. Кл. Охридски», 2008.
Сергей Герджиков. Формата на човешкия свят. София: „Изток-Запад”, 2010
Сергей Герджиков. Светуване. София: „Изток-Запад”, 2010
В курса за използвани и представени в лекциите и в оригинални съчинения редица водещи автори в съвременната Философия на езика, Лингвистика и Онтология:
Философия: Лудвиг Витгенщайн, Рудолф Карнап, Уилард ван Орман Куайн, Ноъм Чомски;
Лингвистика: Фердинанд дьо Сосюр, Едуард Сапир, Бенждамин Уорф, Ото Йесперсен, Грийнбърг;
Онтология: Уилърд ван Орман Куайн, Гилбърт Райл, Сол Крипке;
Източни и западни класики: Джуандзъ, Нагарджуна, Аристотел, Кант.
В отделните теми са представени още десетки други автори и произведения, дадени в библиографиите по темите.
Курсът култивира знания, умения и компетентности в сферата на взаимодействието между езика и света. Отчита се постметафизичната ситуация на свързване на онтологичната проблематика с темата за езика (езиците). Използват се новите постижения на лингвистиката.
Разработена е авторска позиция и мрежа от локални решения на проблеми в областта „свят–езици–онтологии”, която излиза отвъд деленията субект–обект, духовно–материално, природа– култура и отвъд „Фундаменталната онтология” в хоризонта на множеството онтологични модели, зависими от локални граматики, сфери на описване и научни теории.
Авторът прилага разработени теми в серия монографии: Философия на относителността, Формата на човешкия свят, Светуване. Разглеждат се и ключови понятия на далекоизточната философия.
Прави се анализ на някои текстове в съвременната философия по проблеми на онтологията.
Реално граматиката е локална. Граматики, чужди на нашата, могат да поставят на мястото на подлога някакво наречие (японски), а на мястото на сказуемото – именна форма (китайски). В някои езици има падежи, а в други няма. Местната граматика е форма на координатната система на местния език („фонов език” – Quine 1968).
Местната онтология е зависима от местната граматика. Граматиката очертава „онтологията”, в която мислят хората в езиковата общност. Тя задава категории от типа „субект–предикат”, „субект–копула–обект”; „име–глагол”, „лице–число–време”. Тези категории не са априорни, очевидни или по какъвто и начин фиксирани и използвани от всички езици по света. Местната „онтология” е позицията, формата на описанията, които се правят в езика на местните хора.
Няма универсална граматика, няма универсална онтология.
Теми
1. Реалното
Реалното – безотносителност и относителност
Феномени – обекти
Реалното – определеност и неопределеност
Свят, метафизика, логика
2. Виртуалното
За „виртуалния свят”
Виртуалното ‘като реално’
Будизмът и виртуалното
Симулации, грешки и илюзии
3. Светът като форма
Светът и неговата форма
Антропен принцип. Човешката форма и Вселената
Форми – относителност, определеност, неопределеност
4. Светът като процес
Дефиниции и положения
Поток на света
Жизнен процес
Времето – виртуалност и относителност
5. Знакови форми и феномени
Знаците като единици информация
Знаците и феномените
Семиоза
Рефериране
6. Определеност, относителност, неопределеност
Определението – отношение
Виртуална определеност и относителност
Реална определеност и относителност
Смисли и жизнени процеси
7. Естествен език – глобалност и локалност.
Универсалност на езика
‘Езиков инстинкт’
Изказването – смислов елемент на езика
Изкази и феномени
Изкази и жизнени процеси
Езикови семейства
8. Езикова относителност
Езикова относителност
Лексикална относителност
Граматична относителност
Реална езикова относителност
9. Езикова неопределеност
Езикова неопределеност
Неопределеност на превода
Неопределеност на реалното спрямо виртуалното
10. Реч и писменост
Говоренето – синтез на ред
Речта като организация на колективен живот
Реч – философия и наука
Реч и относителност
Писмености
11. Универсалиите и общото
Абсолютизиране на универсалиите
Логос – отъждествяване на език и свят
Относителност на универсалиите
Проблематичност на общото
Анихилиране на универсалии
12. Опозицията субект–обект и онтологичните й проекции
Опозицията субект–обект и интенцоналността
Отношения и относителности на ‘ума’ като субект
Езикова относителност на граматичната структура субект–обект
Хоризонт отвъд опозицията субект–обект
13. Опозицията субект–предикат и онтологиите
‘Субект–предикат’ и метафизика
Логическа и езикова относителност на ‘S–P’
Разтваряне на ‘S–P’
14. Предмет–свойство. Проблемът за същностите
‘Същност’, ’нещо’, метафизика
Относителност на ’предмета’ и ‘свойството’
Езикова относителност на ‘предмет–свойство’
Метафизична идеология на ‘същностите’
15. ‘Битие’ и ‘Абсолют’ – езици и онтологии
Анализ на ‘битие’
Анализ на ’ставане’
‘Абсолютното’ – неотнесен опит
-
-
-
-
Здравейте, колеги,
Днес е четвъртък, ден за лекции и семинари, но е национален празник и не се учи.
Моля бъдете готови за следващиата лекция в четвъртък, 10.03., от 15:15 часа тук, с Bue buton.
Запознайте се с материалите на курса - план, теми, изисквания.
Основното изискване е курсова работа, която може да служи за оценка или алтернативно тест.
След 21.03.2022 по заповед на декана на ФФ минаваме на аудиторно обучение и аз ще съм налице в посочената аудитория в 4 блок.
Имайте предвид, че лекции водя само на минимум трима в аудиторията.
Ако присъстващите са по-малко, се уговаряме заначина на обучение.
Проф. Герджиков
-
РЕАЛНОТО
План
Реалното – безотносителност и относителност
Феномени – обекти
Реалното – определеност и неопределеност
Свят, метафизика, логика
Анотация
Реален е светът-светуване. Реално: свят, поток на света, светуване.
Реално реферира тук: феномени – обекти, цялостен свят.
Това понятие за реално е относително спрямо нереалното (виртуалното). Не можем да дефинираме ‘абсолютна реалност’, а само да посочим безотносително-реалното.
Реалното, светът, съществува-не съществува. Нямаме даден и неизменен свят, а форма на световия поток. Светът тече, запазвайки форма. Нямаме дадена и неизменна жива форма, а живееща форма (ресинтезираща се поради разпад форма).
Понятията, знаците, знаковите форми, са създания, включително познания, когато реферират, определят и подреждат феномени. Те са реални чрез смисъла си – феномен, обект, процес.
Реалното е не-виртуално. Реалното не е ‘езикът’, а ‘светът’ (сетивна реалност). Реално е наличието на света.
Реално е възприятие (обект) относно изказване.
‘Мeнтално – физическо’ не е реална опозиция. Няма граница в опита между ментално и физическо. Налице са сетивни форми на тялото и на средата.
‘Субект – обект’ не е реална опозиция. Няма граница в опита между субект и обект. Налице са тяло и среда.
Понятията не са ‘идеални’, ‘мисловни’ същности, а знаци, рефериращи обекти (феномени) в пространство-време.
Литература
Nagel, Thomas. “What is it like to be a bat?”. Philosophical Review LXXXIII, 4, 435–450
“Qalia”. Stanford Encyclopedia of Philosophy
Пригожин, И., Е. Стенжер. Новата връзка. Метаморфоза на науката. С.: Наука и изкуство, 1989
Ръсел, Б. (1913). Теория на познанието. С.: Критика и хуманизъм, 1997
Хусерл, Е. (1936). Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. С.: Критика и хуманизъм, 2000
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Герджиков, Сергей. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
Герджиков, Сергей. Светуване. С: „Екстрем”, „Изток-Запад”, 2010
Герджиков, Сергей. Формата на човешкия свят. С: „Екстрем”, „Изток-Запад”, 2010
-
-
ВИРТУАЛНОТО
План
За „виртуалния свят”
Виртуалното ‘като реално’
Будизмът и виртуалното
Симулации, грешки и илюзии
Анотация
Виртуалното в смисъла, използван тук, е онова, което не е реално, а действа или изглежда като реално. Този смисъл е вложен и в предходното изследване Философия на относителността (2008). Най-ясната съвременна референция на ‘виртуално’ е сферата на компютърните симулации.
За да се разбере по-дълбоко природата на виртуалното, неизбежно е да разширим сферата. Ако компютърните симулации са виртуални, то всичко, което ‘симулира’ реалното, без да е реално, трябва да е виртуално. Не само компютърните симулации, а и филмите, снимките, записите, съобщенията, трябва да попаднат в референцията.
Ако образите са виртуални, то и знаците са виртуални: те ‘заместват’, приемат се (условно) като техните референти. В референцията на виртуално попадат тук всички знакови форми и процеси: говоренето и писането (разбирането) като обмен на смисъл, ползването на артефакти със смисъл (предназначение), а не като физически обекти.
Ново разширение. В тази сфера трябва да попаднат и метрите, и термометрите, и машините, и даже оръдията. В тази сфера са творенията на изкуството и науката.
Всички артефакти, цялото поле на културата, ‘действа като реално’, защото ние влагаме смисъл в тях, без който те са просто физически обекти без отношението, определимо в думата като.
Виртуално е синтезираното от нас в мисъл, език или технология. То има определеност в смисъла, който му придаваме. Този смисъл в крайна сметка определя някакъв жизнен процес: момент от светуване или от динамика на жива форма.
Литература
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Герджиков, Сергей. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
Герджиков, Сергей. Формата на човешкия свят. С: „Екстрем”, „Изток-Запад”, 2010
Джуандзъ. Прев. Е. Стойчева, С. Герджиков. София: Екстрем, 2008
Нагарджуна. Философия на средния път. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Nakamura, Hadjime. Ways of Thinking of Eastern Peoples: India-China-Tibet-Japan. Honolulu: The Univ Press of Hawaii, 1964
Shannon, Claude (1948). “A Mathematical Theory of Communications”. The Bell System Technical Journal 27: 379–423, 623–656, July, October, 1948
The Lankavatara Sutra. (Transl. From Sansrit by D. Suzuki). London: 1966 (1932). Roatledge & Kegan Paul, 1956
-
-
СВЕТЪТ КАТО ФОРМА
План
Светът и неговата форма
Антропен принцип. Човешката форма и Вселената
Форми – относителност, определеност, неопределеност
Анотация
Феноменалният свят ‘е в единствено число’. Феноменалният свят ‘е в единствено число’, а възприемащите същества са множество. Няма позиция, от която да намерим множеството светове, които имат множеството индивиди. Няма позиция, от която да намерим света преди да е възприет от жив индивид. В реална позиция светът е един и в него намираме множеството същества. Но това намиране в единствено число е съотнесено с единствено тяло – ‘моето’.
Този свят има форма. Намираме света един и същ в различни моменти. Различни хора намират света един и същ. Различни същества живеят в един и същ за мен свят.
Дефиниция: Форма на света: форма на феноменалното единство, което светува жива форма.
‘Светово поле’ е виртуално понятие, а не реална същност. Това е концепт, който реферира група динамични феноменални форми, зависими от една жива форма – ‘източник’ на полето.
Дефиниция. Светово поле: пространство-време, определено по форма (‘кривина’) от живата форма.
Това е множество феномени, оформени, поместени и динамични относно (‘около’) едно живо тяло. ‘Светово поле’ реферира света на жива форма, както ‘зрително поле’ реферира визуалното поле на окото. Зрителното поле е световото поле в модуса зрение.
В това поле феномените са органично цялостни и така оформят феноменален свят. Изразът ‘определено от живата форма’ е условен. Живата форма „създава светово поле“, в което динамиките на формите на света са определени от нея.
Следствие. Няма ‘обективен свят’, ‘независим от възприемане’.
Следствие. Няма ‘трансцедентален субект’, ‘на който’ е ‘даден света’.
Следствие. Няма форма: ‘субект–обект’ в света.
Литература
Barrow, J., Tipler, F. The Antropic Cosmological Principle. Oxford: Oxford Un. Press, 1986
De Zoysa, A. „Change and Reality“. De Zoysa, A., Karunadasa, Y., Ranavaka, Ch., Tilakartne, A. (eds). Beyond the Metaphysics of Commonsense. Buddhism, Science and the Realism Question. Colombo, Sri Lanka: Vidyartha & Postgraduate Institute of Pali and Buddhist Studies, 1998, 57 – 78
Einstein, A, 1919. „What is the Theory of Relativity?“. Ideas and Opinions by Albert Einstein. N.Y.: Bonanza books, 1954, 227 – 232
Feinman, R., 1950. Фейнман, Р. Характер физических законов. М.: Мир, 1968
Heelan, P. Space-perception and the Philosophy of Science. Berkeley, L. A., London: University of Califonia Press, 1983
Hocking, S., 1973. Хокинг, С. Кратка история на времето. С.: , Наука и изкуство, 1993.
Newton, I, 1692. „Four Letters from Sir Isaac Newton to Doctor Bentley“. Papers and Letters on Natural Philosophy. Boston: Harvard Uiniv. Press, 1958
Prigogine, I., E. Stenger, (1979). Пригожин, И., Е. Стенжер. Новата връзка. С.: Наука и изкуство, 1989
Silk, J. The Big Bang. San Francisco: Freeman & Co., 1980
Герджиков, Сергей. Формата на човешкия свят. С: „Екстрем”, „Изток-Запад”, 2010
-
-
СВЕТЪТ КАТО ПРОЦЕС
План
Дефиниции и положения
Поток на света
Жизнен процес
Времето – виртуалност и относителност
Анотация
Тук се определят основни термини и се формулират основни положения.
Дефинициите и формулировките са специфични за тази разработка. Търсени са най-кратките формулировки.
Дефиниция. Състояние: моментна определеност/неопределеност.
Дефиниция Процес: определена/неопределена промяна.
Всеки процес се стреми към състояние, може да се сведе до състояние и да се опише като състояние. Пространствената и времевата определеност са единни. Те изграждат континуум.
Дефиниция. Живо състояние: състояние, в което живата форма се запазва, състояние на живата форма.
Дефиниция. Жизнен процес: процес на запазване на живото състояние на живата форма. Процес, в който живата форма се синтезира в условие на спонтанно разпадане.
Светът е форма в процес.
Светът не е ‘наличното’, а постоянно синтезиращото се.
„Дефиниция. Светуване: поток на света, феноменален поток.
Светуването е живеене, ре-синтезиране на свят.” (Форма на човешкия свят, § 4).
Момент: времеви елемент на светуването.
Светуването е феноменален план на жизнения процес. Жизненият процес е процесът на ре-синтез на живата форма, наблюдавана като живо тяло. По-подробно темата е разработена във Формата на човешкия свят (2010, гл. 8–11).
Литература
Джуандзъ. София: Екстрем, 2008
Бергсон, Анри. Съзнание и живот. Ямбол: 1927
Пенроуз, Дж. Новият разум на царя. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1998 (Penrose, R, 1989)
Хокинг, Стивън. Кратка история на времето. София: Наука и изкуство, 1993 (Hocking 1973)
Эйнштейн, А. „Теория относительности“. Собрание научных трудов, I. Москва: Наука, 1965, 175–186. Einstein, A, 1911
Веселин Петров. „Метафизическите идеи в процесуалната философия”. Онтологията през двадесети век. София: Faber, 2007, 259 – 284
Герджиков, С. Светуване. С.: Изток-Запад, 2010
-
-
ЗНАКОВИ ФОРМИ И ФЕНОМЕНИ
План
Знаците като единици информация
Знаците и феномените
Семиоза
Рефериране
Анотация
Знаците като единици информация
Знаците са виртуални форми.
Информацията е ред знаци (елементи със смисъл). Информацията се създава със синтез на смисъл – момент от жизнен процес.
Виртуална езикова относителност е определеността на знаците заедно с други знаци в езикова система – език. (Принцип на виртуалната (езикова) относителност).
Има логически първични знаци, логически константи, характерни за един естествен или изкуствен език. На практика това са граматически отношения: и, не, или, ако-то. Няма безотносителни (абсолйтни) логически константи.
Хората създават знаци, рефериращи квалии.
Знаците без сетивния свят са празни. Всички знаци от естествените езици реферират квалии и техни производни. Синтезът на знак за група феномени е неразличим от познанието в език.
Фонетичните звуци, звуците на говора, са нереални извън общност.
Знакът е артефакт и като такъв има значение (функция).
Думата е елементарен знак в естествените езици.
Нищо в реалността не е знак като такъв. Знакът е синтезиран от общност, която говори един език.
Синтез на думи
Семиозата е определяне. Семиозата е момент от ре-синтез на колективен живот.
Думите съответстват на ‘обекти’ и ‘процеси’в споделения от общността свят (общностен жизнен процес).
Светът е сетивен и е налице преди езика. Светът се споделя между хората и извън езика.
Езикът предава несподелимите квалии.
Рефериране
Реферирането е жизнен процес на споделяне. В света няма нещо, което еднозначно да съответства на една дума. Артикулирането е синтез на речева серия. Реферирането е потопено в неопределеност.
Знаците не създават реалности – те са виртуални. Реферирането дава живот на говоренето. ‘Корупция’ на игрите с реферирането има, когато се навлиза в необичайна и неопределена употреба на думите.
Литература
Сосюр, Ф. Трактат по обща лингвистика. С.: Наука и изкуство, 1992
Витгенщайн, Л. Логико-философски трактат. С.: Наука и изкуство, 1988
Whorf, B. “Languages and Logic”. Language, Thought, and reality. M.I.T. Press, 1956 (1967).
Еко, У. Семиотика и Философия на езика. София: Наука и изкуство, 1993
Герджиков, С. Философия на относителността. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Герджиков, С. Формата на човешкия свят. С. Изток-Запад, 2010
-
-
ОПРЕДЕЛЕНОСТ, ОТНОСИТЕЛНОСТ, НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
План
Определението – отношение
Виртуална определеност и относителност
Реална определеност и относителност
Смисли и жизнени процеси
Анотация
Тук се разгръща аксиоматична схема на отношението, относителността, определеността и неопределеността.
На базата на тази аксиоматика се описват и обясняват ред феномени:
- определяне на понятия и разтваряне на определения;
- рефериране в различни модуси и форми
- преводи между близки и далечни езици;
- употреби на смисъл и значение
- локални описания;
- глобални жизнени смисли.
Литература
Джуандзъ. Прев. Е. Стойчева, С. Герджиков. София: Екстрем, 2008
Витгенщайн, Лудвиг (1953). Философски изследвания. Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство, 1988
Фреге, Готлоб. „Върху смисъла и значението“. Философски логики. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2003, 30–52 (Frege, Gottlob, 1892)
Quine, Willard. “Ontological Relativity”. The Journal of Philosophy LXV (1968): 185–212
Chomsky, Noam. Syntactic Structures, Moton: 1957
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
-
-
ЕСТЕСТВЕН ЕЗИК – ГЛОБАЛНОСТ И ЛОКАЛНОСТ
План
Универсалност на езика
‘Езиков инстинкт’
Изказването – смислов елемент на езика
Изкази и феномени
Изкази и жизнени процеси
Анотация
Естественият език е аналогичен на постройка, която обитават всевъзможните наши форми на общуване в определена общност. Той се изследва специално от науката лингвистика, но за философите и особено за философите от 20 мек езикът, езиковите феномени и езиковите структури са от особен интерес.
Философите и лингвистите търсят универсалните характеристики на езика и допускат, че езикът е универсален феномен. Според Ноъм Чомски е налице дълбинна структура, която може да се приеме за „универсална граматика”. В този дух разбира езика и Стивън Пинкър. Но у Пинкър езикът е адаптация, еволюционно достижение и е въплътен в мозъчна структура („езиков инстинкт”).
Лингвистиката на различни и далечни езици показва, че граматиките са много.
Изказването може да се приеме като най-малката единица, минималната структура, която носи смисъл. В тази лекция то се изследва в неговата виртуалност и реалност, в неговата виртуална и реална относителност.
Разглежда се отношението между логика и граматика. подчертава се тясната връзка на логиката с езика.
Приема се и се обосновава, че изказванията имат смисъл като жизнени процеси в комуникация.
В края се излага понятието „езиково семейство” в смисъла на Витгенщайн и се прилага схема на езиковите семейства.
Литература
Витгенщайн, Лудвиг (1953). Философски изследвания. Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство, 1988
Пинкър (1994). Езиковият инстинкт. Как умът създава езика. Изток-Запад, 2007
Chomsky, Noam. “Linguistics and Philosophy”, Language and Philosophy: A Symposium, Sidney Hook, (ed.),
Sapir, E. Language. An Introduction to the Study of Speech, 1921
Sapir, E. “Status of Linguistics as a Science”. Language, vol. 5, No. 4 (Dec., 1929), 207–214.
Райл, Гилберт. „Обыденный язык”. Ryle G. “Ordinary Language”. Philosophy and Ordinary Language,
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
-
-
ЕЗИКОВА ОТНОСИТЕЛНОСТ
План
Езикова относителност
Лексикална относителност
Граматична относителност
Реална езикова относителност
Анотация
В тази тема се излагат тези и дефиниции, както и примери, за езиковата относителност.
Eзиковата относителност не е ‘хипотеза на Сепир-Уорф’, нито е екзотична философска концепция. Тя е елементарен факт.
Проблемите и дебатите около относителността в езиците възникват, когаго не се знаят границите на езиковата относителност.
Тя е ограничена в човешката форма. Тук се използва понятието ‘реална относителност’. Реалната относителност е отнесеност на всеки местен език към глобалната човешка природа (форма) и корелираната с нея ‘форма на света’.
Езиковата относителност е многомерна. Пъэрво тя се дели на лексикална относителност (различията в думите и тяхното рефериране) и граматична относителност (различията в граматиките).
Второ, тя се разделя концептуално на виртуална и реална относителност.
Виртуалната относителност изразява различията на естествените езици като местни езици, говорени от езикови общности. Реалната относителност изразява отнесеността на всеки човешки език към човешката форма, формата на света.
Литература
Джуандзъ. Прев. Е. Стойчева, С. Герджиков. София: Екстрем, 2008
Нагарджуна. Философия на средния път. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Сосюр, Ф. (1955) Курс по обща лингвистика. Наука и изкуство. София, 1992
Витгенщайн, Лудвиг (1953). Философски изследвания. Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство, 1988
Whorf, Benjamin (1940). “Science and linguistics”. Language, Thought, and reality. MIT Press, 1956: 207–219. (Уорф, Бенджамин. „Наука и языкознание“. Новое в лингвистике. Вып. 1. Москва: 1960)
Quine, Willard. “Ontological Relativity”. The Journal of Philosophy LXV (1968): 185–212
Якобсон, Р. „Взгляды Боаса на граматическое значение”. Избранные работы. М.: Прогресс,1985)
Langacker, Ronald, Foundations of Cognitive Grammar. Vol. II. Descriptive Application. Stanford& Stanford University Press, 1991
Quine, Willard. The Roots of reference. La Salle: Open Court, 1973
Jespersen, O. (1969). Analytic Syntax. Holt, Rinehart and Winson, Inc., 1969
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
-
-
ЕЗИКОВА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
План
Езикова неопределеност
Неопределеност на превода
Неопределеност на реалното спрямо виртуалното
Анотация
Тази тема разглежда различни форми и обяснения на неопределеността на естествените езици.
Неопределеното е неотнесено.
Езиковата неопределеност е неотнесеност към определен език, неизвестността на езика, неяснотата на израза, нееднозначната преводимаст на изразите от език към език.
В лекцията се групират различни проблеми в три рубрики:
Езикова неопределеност:
- неопределеност на референцията; - гъвковаст на говоренето; - неопределеност на ‘универсалната граматика’; - неопределеност на синтаксиса.
Неопределеност на превода:
Реконструира се тезата и обяснението на Уилърд Куайн за „неопределеност на превода”. Дефинират се понятията: линеен превод, нелинеен превод, преводна трансдукция. Обсъжда се изкривяването на информацията в превода и непостгижимостта на дистантни смисли като форми на местен живот.
Неопределеност на реалното спрямо виртуалното:
Реалното по принцип е неопределено като категориалност на сетивно ниво, преди езика. Символите и квалиите са несравними. Обсъжда се темата за „показването и казването” при Витгенщайн.
Литература
Джуандзъ. Прев. Е. Стойчева, С. Герджиков. София: Екстрем, 2008
Сосюр, Ф. (1955) Курс по обща лингвистика. Наука и изкуство. София, 1992
Витгенщайн, Лудвиг (1953). Философски изследвания. Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство, 1988
Quine, Willard. Word and Object (1964).
Quine, Willard. ”Indeterminacy of Translation Again”. The Journal of Philosophy. Vol. LXXXIV, N. 1, January 1987. P. 5–10
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
-
-
РЕЧ И ПИСМЕНОСТ
План
Говоренето – синтез на ред
Речта като организация на колективен живот
Реч – философия и наука
Реч и относителност
Писмености
Анотация
Речта е линейна серия от членоразделни звуци, издавани от хората с функция общуване.
В говоренето се синтезира ред на фона на безредие. Речта определя неопределения и полухаотичен поток от представи, спомени, очаквания, мисли, намерения.
Човешката реч е плод на еволюция и следва еволюционно знаковите системи на други видове. Тя е адаптация също като сетивата. „Езикът” не е нещо свръхестествено, „духовно”, изключително човешко и добре отчленено от останалите форми на комуникативно, символно поведение.
Речта е споделяне на опит с функция организиране на колективното поведение в общността. Витгенщайн дава правилната философска трактовка на естествения език като „семейство от езикови игри”.
Литература
Сосюр, Ф. (1955) Курс по обща лингвистика. Наука и изкуство. София, 1992
Витгенщайн, Лудвиг (1953). Философски изследвания. Избрани съчинения. Прев. Н. Милков. София: Наука и изкуство, 1988
Брестед, Дж. История на Древен Египет, т. II. (1905). София: Мария Арабаджиева, 2009
Герджиков, С. Философия на относителността. София: „Екстрем”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Сергей Герджиков. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. С: 2010: www.gherdjikov.com
Сергей Герджиков. Светуване. С: Изток -Запад, 2010
-
-
УНИВЕРСАЛИИТЕ И ОБЩОТО
План
Абсолютизиране на универсалиите
Логос – отъждествяване на език и свят
Относителност на универсалиите
Проблематичност на общото
Анихилиране на универсалии
Анотация
Категориите са думи ‘без връзка’ – Аристотел. Категориите са десет.
Категориите са стъпки на изложението на Бога – Хегел
„Езикът е универсален“.
Логос – отъждествяване на език и свят
Логос – несъзнателна мисловна нагласа на Запад
„Нагласата, че мисленето и езикът са заедно, че имат една форма и че говорим, каквото мислим, а езикът е послушен апарат, с който изказваме мислите си, е вкоренена на Запад. За Платон и Аристотел, за Августин и Тома, за Спиноза и Декарт, за Кант и Хегел, за Хусерл и Хайдегер, за Фреге и за ранния Витгенщайн, езикът не е отделен от мисленето и мислите се отнасят към думите едно към едно. Това не е само философия, а е масова нагласа. В това се състои масивната форма ’логос’.” (Философия на относителността, 189)
’Общото’ като субект и предикат
Субект и предикат са както думи, така и обекти (и техни свойства).
„Граматическите универсалии са определения на битието”
„Универсалиите” не са универсални – съвременна лингвистика
Относителност на еднакво–различно
’Еднаквото’ и ’различното’ са елементарна двойка категории.
Няма две едни и същи неща. Дори когато са съвсем еднакви, както това става само със знаци, те са на различно място или в различен момент. В сетивно възприемания свят няма две еднакви форми. Разликите и приликите са относителни.
Общото е и езиково, и културно относително. То зависи от формата на езика и специално субект-предикатната форма. Китайците изтъкват различията, а не общото. Писмените знаци в китайския не могат да се трансформират и да изразяват експлицитно общото в понятие, но това става с образи.
Литература
Аристотел. Категории. С.: Наука и изкуство, 1991
Нагарджуна. Философия на средния път. София: Екстрем, УИ, 2008,
Хегел, Г. Науката Логика. С.: Наука и изкуство, 1966
Витгенщайн. Синята книга, Кафявата книга. С.: Критика и хуманизъм, 2006.
Ryle, G., The Concept of Mind, 1949
Quine.W.V.O. „Identity, Ostension, and Hypostasis“. From a Logical Point of View.
Лайонз, Джон. (1968). Введение в теоретическую лингвистику Москва: Прогресс, 1978.
-
-
ОПОЗИЦИЯТА ‘СУБЕКТ–ОБЕКТ’ И ОНТОЛОГИЧНИТЕ Й ПРОЕКЦИИ
План
Опозицията субект–обект и интенцоналността
Отношения и относителности на ‘ума’ като субект
Езикова относителност на граматичната структура субект–обект
Хоризонт отвъд опозицията субект–обект
Анотация
Двойката субект – обект, както и двойката ум (дух) – тяло, е описание, а не перцепция на реалии. Релациите тяло–дух, мозък–мислене и физично–психично са дескриптивни проекции, създаващи безкрайни проблеми.
Всички тези мъчителни проблеми са плод на онтологизиране на конвенции. Ако тези конвенции на описание и носещите ги думи: свят, аз, възприятие, мислене, се преосмислят и се олекотят, отпадат и неразрешимите онтологични въпроси.
Литература
Recorded Sayings of Linji (Thomas Cleary, transl.)
Suzuki, Daisetz. (transl.). The Lankavatara Sutra.
Витгенщайн, Лудвиг. Логико-философски трактат (ЛФТ). Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1988
Spiegelberg, Herbert. The Phenomenological Movement. A historical introduction. Hague, 1963, pp. 36-37
Рорти, Ричард. Философията и огледалото на природата (Rorty, 1979 (1998), сс. 27 – 146)
Уилбър, Кен. Без граници (1979) (София: Лик, 2002)
Герджиков, Сергей. Философия на относителността . София: Екстрем, 2008.
Герджиков, Сергей. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
Карагеоргиева, Анета. Философия на съзнанието. София: Библиотека 48, 2008.
-
-
ОПОЗИЦИЯТА СУБЕКТ - ПРЕДИКАТ И ОНТОЛОГИИТЕ ‘
План
Субект–предикат’ и метафизика
Логическа и езикова относителност на ‘S–P’
Разтваряне на ‘S–P’
Анотация
„Относителност. Относително е всичко, което е и това, и друго, и нито е това, нито друго. Всяко определяне е отнасяне. Определеността е отнесеност. Нещо е нещо само спрямо другото. Аз съм аз, защото има друг. Ние сме ние по отношение на другите. Хората сме хора, защото има и други същества. Животът е живот чрез преодоляване на смъртта. Това, че знак е определен спрямо друг, значи, че знак е определен спрямо неопределен друг знак, ако не е въведена граница. Но във всички случаи се получава, че ’нещото’ е и ’друго’“ (§ 61).
Как ще се осмисли това положение за елементарната логическа форма: субект–предикат?
Логическият субект в твърдението е относителен спрямо логическия предикат и е субект само в това отношение. Затова няма последен, първи, окончателен, абсолютен субект. Думата – логически субект в един S–P израз чрез трансформация на елементарното изказване може да стане логически предикат: „Сняг–бял“– „Белота–снежна“. Смисълът на двете форми не съвпада и зависи от контекста. Същото получихме за граматическия субект и предикатив.
Предикатът е относителен спрямо субекта и е предикат само в това отношение. Няма чисти предикати – предикатът може да се преобразува в субект. Копулата е относителна спрямо субекта и предиката и е копула единствено в това отношение. Няма чисто ’е’, като ’Битие’.
Литература
Аристотел. За тълкуването. Аналитики. Т. 1. София: ИК „Хр. Ботев”, 1997,
Аристотел. Метафизика. София: Сонм, 2000
Нагарджуна. Философия на Средния път. София: Екстрем, 2008
Декарт, Рене. Разсъждения за метода. Избрани философски произведения. София: Наука и изкуство, 1978
Кант, Имануел. Критика на чистия разум, С.: Издателство на БАН, 1967
Sapir, Eduard. Language. An Introduction to the Study of Speech (1921) (el.)
Jespersen, Otto. Analytic Syntax. Holt, Rinehart and Winson, Inc., 1969
Герджиков, Сергей. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
Герджиков, Сергей. Философия на относителността. София: Екстрем, 2007
-
ПРЕДМЕТ–СВОЙСТВО. ПРОБЛЕМЪТ ЗА СЪЩНОСТИТЕ
План
‘Същност’, ’нещо’, метафизика
Относителност на ’предмета’ и ‘свойството’
Езикова относителност на ‘предмет–свойство’
Метафизична идеология на ‘същностите’
Анотация
Метафизиката фундира ‘предмета’ като ‘субстанция’, ‘същност’, ‘битие’.
Прави се анализ на фрагменти от метафизичното разбиране за предмета и свойствата.
Анализират се аспекти на относителността на ‘предмета’ и ‘свойството’. Демонстрират се езиковите феномени в далечни езици, в които отсъства категориалната опозиция ‘предмет - свойство’ и в които нещата се изразяват с алтернативни категории или без категория.
Прави се критичен анализ на метафиичната идеология на есенциалното мислене, свързано с категорията ‘същност’. Анализира се есенциалната етика.
Литература
Васубандху. Пудгала-пратишедха-пракарана (Опровержение на личността). Антология на будистката философия. София: Евразия, 1996
Милинда панха. Философия на ранния будизъм. София: Евразия, 1997
Husserl, E. Ideen zu einer reinen Phänomenologie und phänomenologiscen Philosophie. Halle, 1913
(Хусерл, Е. Увод във феноменологията. Картезиански медитации. София: Евразия, 1996)
Heidegger, M. „Das Ding“. Vortäge und Aufsätze. Pfullingen, 1954, S. 163–181
Whorf, B. „Science and linguistics“ (1940). Whorf, B. Language, Thought, and reality. MIT Press, 1956, p. 207–219
Nakamura, Hadjime. Ways of Thinking of Eastern Peoples: India-China-Tibet-Japan. Honolulu: The Univ Press of Hawaii, 1964
Лайонз, Джон. Введение в теоретическую лингвистику. Москва: Прогрес, 1978
Герджиков, Сергей. De-cogito. С.: Екстрем, 2007
Герджиков, Сергей. Философия на относителността. С. : УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008
-
-
‘БИТИЕ’ и ‘АБСОЛЮТ’ – ЕЗИЦИ И ОНТОЛОГИИ
План
Анализ на ‘битие’
Анализ на ’ставане’
‘Абсолютното’ – неотнесен опит
Свят–светуване
Анотация
‘Битие’ като метафизически абсолют и самият ‘Абсолют’ – Абсолютен дух, Бог, Абсолютна даденост, са стълбове на метафизиката.
Метафизиката е налице не само в Европа, а и в Индия. Там метафизиката и нейните категории са многостранно анализирани и критикувани до унищожение от будистките сутри и мислители.
Тук се привеждат ключови твърдения и пасажи от «Ананда», Ланкаватара и Мадхямака на Нагарджуна. Привеждат се моменти от аналитичната позиция по въпроса за съществуването.
Копулата не значи ‘битие’. Прави се анализ на ‘битие’ в различни модуси, на ‘небитие’ и на ‘ставане’. Показано е, че категориите, които метафизиката абсолйтизира, са смислени само в естествени езици като относителни думи.
‘Абсолютното’ не е смислено в никакъв език, защото в езика няма нищо абсолютно. То е смислено като безотносително, като неопределен поток на опита.
Литература
“Ananda”. Samyutta Nikaya N 8.4
Нагарджуна. Философия на Средния път (Мóламадхиямака-кàрикà). София: Екстрем, 2008
The Lankаvatаra sūtra. transl. by D. Suzuki, R&K Paul, 1956
Хегел, Георг. Eнциклопедия на философските науки.
Sapir, Eduard. Language. Introduction to the Study of Speech. 1921
Хусерл, Едмунд. Увод във феноменологията. София: Евразия, 1996
Хайдегер, Мартин. „Що е метафизика” (1929). Същности. София: Гал-Ико, 1993
Quine, Willard. „On What There Is“. Semantics and the Philosophy of Language. The Univ. Of Illinois Press at Urbana, 1952, 189 – 206.
Jespersen, Otto. Analytical Syntax. Holt, Rinehart and Winson, Inc., 1969
Хокинг, Стивън. Кратка история на времето. София: Наука и изкуство, 1993
Герджиков, Сергей. De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
Герджиков, Сергей. Философия на относителността. София: Екстрем, 2008