Настройки на записването
*** **
Аудиовизуалната сфера е с решаващо значение за приобщаването на отделните нации в общото европейско семейство. Тя притежава най-голям потенциал за изграждане
на единно информационно общество в Европа. В това информационно общество телевизията заема водещо място сред
приоритетите на европейските институции.
Безспорно един от основните носители на европейската
култура продължават да бъдат аудиовизуалните медии. Те
придават стойност на традициите и едновременно съхраняват идентичността на всяка страна. Днес цифровата телевизия и новите технологии отреждат на тази сфера решаваща
роля за културното развитие на Европа и съхраняване на демократичните ценности. Телевизията днес е натоварена с деликатната задача да приобщи нациите на континента към
европейските стандарти за развитие на гражданското общество, както и да съхрани културната им идентичност. До голяма степен перспективата в тази дейност принадлежи на телевизионните мрежи и аудиовизуални предприятия, които са
в основата на съвременната мултимедийната икономика. Затова е важно да се познава семантиката на определението „аудиовизуална услуга”.
“Аудиовизуалната услуга е услуга, която е в рамките на
редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги,
в чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, образование или забавление на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи.” Ко-
гато говорим за аудиовизуална услуга, трябва ясно да разгра-
ничим телевизионното излъчване на аудиовизуални произ-
ведения, предназначени за едновременно гледане от аудито-
рията въз основа на програмна схема, от аудиовизуалната
продукция на медийни предприятия, които реализират и
продават произведения, както за излъчване, така и за про-
дажба директно на потребителя.
Съвременният аудиовизуален пазар се характеризира с
мощни аудиовизуални предприятия и големи телевизионни
мрежи, които поглъщат чрез концентрация на капитали по-
малките играчи на пазара – регионални медии и продуцент-
ски къщи. Очевидно на този етап само те са в състояние да
влагат големи инвестиции в създаване на аудиовизуална
продукция. В същото време, обаче, концентрацията на капи-
тали представлява заплаха за плурализма и свободата на сло-
вото, а и по този начин – за независимостта на самите журна-
листи. Свободата на изразяване и гражданският достъп до
медиите са опорните точки на съвременното демократично
общество, задължителна основа за неговото бъдещо развитие.
Затова от голямо значение са европейските директиви в за-
щита на плурализма на източниците на информация и сре-
щу монополите на пазара.
Едновременно с това, сливането на медийни предприя-
тия съдейства за изграждане на силна икономическа база, не-
обходима за развитието на европейския пазар в конкуренци-
ята със световните медийни гиганти, най-вече – от Япония и
САЩ.
Телевизията в Европа има много важна роля при предс-
тавянето и въздействието на съвременната култура. И евро-
1 Directive 2007/65 EC of the European Parliament of Television Broadcasting
пейските медийни институти търсят ефективни пътища за
развитие на информационното общество, при съхраняване
на европейската идентичност в глобалния аудиовизуален па-
зар. Паралелно. с това се увеличава относителният дял на
мултинационалните предприятия и се променят критериите
за качествено съдържание на аудиовизуалната продукция.
Днес все по-често се говори за „информационна индустрия”,
отколкото за „информационно общество”. Новите дигитални
медии и мултимедийни платформи са едно от ефективните
средства срещу налагане на монополи в аудиовизуалния сек-
тор и защита на плурализма.
В началото на 21-ви век телевизията си остава основен
фактор за развитието на европейския социален и културен
живот. Именно затова икономическата медийна власт се
нуждае от обществен и политически контрол. Политиците са
тези, които са задължени да осигурят възможности за свобод-
на дейност на мултимедийните пазари и за свободното дви-
жение на идеи и културни ценности в европейското култур-
но пространство. Това е в основата на правното регулиране
на европейското аудиовизуално пространство. Концентраци-
ята на капитали в няколко могъщи медийни групировки не
трябва да се превръща в спирачка за свободния и публичен
обмен на идеи и културни ценности. Но тези процеси трябва
да се осъществяват и без намесата на държавни органи и ев-
ропейски институции. Правните рамки дават възможност за
създаване на обща европейска инфраструктура, към която се
приобщават аудиовизуалните пазари на големи и малки
страни, независимо от географските и лингвистични измере-
ния. Именно европейските аудиовизуални стандарти офор-
мят и начина, по който се съхранява разнообразието на медиите и плурализма, на фона на вертикалната и хоризонтал-
на концентрация на собствеността.
Основните теми, които вълнуват днес не само евро-
пейските институции и организации, директорите на телеви-
зионни мрежи и предприятия са свързани с внедряването на
цифровите технологии в аудиовизуалния ефир, с европейс-
кия сателитен пръстен, с развитието на интерактивната теле-
визия и новите дигитални услуги, с преодоляване на линг-
вистичните бариери в телевизионната комуникация.
Конвергенцията в аудиовизуалната сфера днес е сред
най-актуалните приоритети на европейската медийна индус-
трия. След като беше създаден европейският сателитен пръс-
тен, а цифровата телевизия вече е факт в европейското ауди-
овизуално пространство, въпросът за конвергенцията на раз-
лични нива в аудиовизуалната сфера изисква и нови аспекти
на правното регулиране.
Очаква се в края на 2016 година да се приеме нова регу-
латорна рамка на Европейската директива за аудиовизуални
услуги.
Двете взаимно допълващи се тенденции – глобализация
и индивидуализация на посланията – бележат днес развитие-
то на аудиовизуалната сфера. Тези само на пръв поглед не-
съвместими тенденции определят и новите програмни стра-
тегии на телевизионните мрежи и предприятия. На светов-
ния телевизионен пазар в Кан през 2015 година аудиовизуал-
ни гиганти като FOX, DISNEY и SONY предлагаха специални
каталози за различните регионални пазари в Европа, Южна
Америка и Азия.
Все по-осезаем и успешен е броят на сателитните прог-
рами, специализирани по тематика и интереси на конкретни
аудитории.
Основните теми, които вълнуват днес не само евро-
пейските институции и организации, директорите на телеви-
зионни мрежи и предприятия са свързани с внедряването на
цифровите технологии в аудиовизуалния ефир, с европейс-
кия сателитен пръстен, с развитието на интерактивната теле-
визия и новите дигитални услуги, с преодоляване на линг-
вистичните бариери в телевизионната комуникация.
Конвергенцията в аудиовизуалната сфера днес е сред
най-актуалните приоритети на европейската медийна индус-
трия. След като беше създаден европейският сателитен пръс-
тен, а цифровата телевизия вече е факт в европейското ауди-
овизуално пространство, въпросът за конвергенцията на раз-
лични нива в аудиовизуалната сфера изисква и нови аспекти
на правното регулиране.
Очаква се в края на 2016 година да се приеме нова регу-
латорна рамка на Европейската директива за аудиовизуални
услуги.
Двете взаимно допълващи се тенденции – глобализация
и индивидуализация на посланията – бележат днес развитие-
то на аудиовизуалната сфера. Тези само на пръв поглед не-
съвместими тенденции определят и новите програмни стра-
тегии на телевизионните мрежи и предприятия. На светов-
ния телевизионен пазар в Кан през 2015 година аудиовизуал-
ни гиганти като FOX, DISNEY и SONY предлагаха специални
каталози за различните регионални пазари в Европа, Южна
Америка и Азия.
Все по-осезаем и успешен е броят на сателитните прог-
рами, специализирани по тематика и интереси на конкретни
аудитории. В този аспект специализираните сателитни кана-
ли на САЩ се ползват с огромна световна аудитория, за раз-
лика от европейските канали, които най-често са политема-
тични и не могат да надскочат конкретен социален и култу-
рен контекст. Глобализиращата функция на политематични-
те канали отстъпва пред интеграцията на аудиториите по
интереси. Тези процеси все повече се усилват и с активното
навлизане на мултимедийните услуги и интерактивни връз-
ки Новите дигитални технологии променят изцяло традици-
онните представи за телевизионната комуникация. Наруше-
ни са вече и класическите връзки между комуникатор и ре-
ципиент. Гледането на телевизия на мобилни платформи,
възможността от индивидуално програмиране на телевизи-
онни продукции от различни оператори, „връщането на
програмата назад във времето”, съпътстващата телевизионна
услуга „видео по поръчка” променят изцяло класическата
представа за телевизионната комуникация. Нелинейните ус-
луги ще променят съществено характеристиките на телеви-
зионната комуникация.
Европейският аудиовизуален пазар предлага програм-
ни пакети за телевизионно разпространение, платени форми
на достъп до продукция, като все по-активна става ролята на
зрителя в оформянето на програмните политики.
В цифрова среда традиционната телевизия се превръща
все по-често в носеща медия при разпространението на ауди-
овизуалната продукция на различни мултимедийни плат-
форми. Това безспорно води до разширяване на аудиторията
и структуриране на програмните сегменти, съобразно потре-
бителските групи и техните специфични аудитории. Така
например обществено-правната телевизия ВВС създаде
платформа в Интернет през 2012 г. със специализирани
програми за детска, тийнейджърска аудитория, съобразявай-
ки се с нагласите за комуникация на младата аудитория и
възможностите за гледане на мобилни платформи, съгласно
бюджета на тяхното свободно време. Създаване на медийно
съдържание за конкретни комуникационни условия и изг-
раждане на мултимедийни платформи, с водеща роля на те-
левизионното съдържание, тепърва ще разцъфти в 21-ви век.
В Зелената книга за конвергенцията още през 1997 година е
записано, че „Конвергенцията се отнася не само за аудиови-
зуалните услуги, но и за новите начини на взаимодействие с
обществото”.
За да се оцени ролята на европейската аудиовизуална
индустрия в контекста на културната интеграция, за да бъдат
обосновани основните тенденции в този процес и да се про-
никне поне отчасти в бъдещето, би трябвало да се проследи и
анализира съвременното състояние на аудиовизуалния пазар
в Европа. Европейските страни трябва да загърбят своите ам-
биции и да се справят с неефективните в глобален план про-
изводствени структури, лоша маркетингова комуникация и
отсъствието на програмни каталози.
Телевизионната комуникация в цифрова среда, съпътс-
твана от новите услуги на мултимедийни платформи, може
да доведе до втори Ренесанс в Европа. Никога не трябва да
забравяме, че аудиовизуалната продукция не е стока в класи-
ческия смисъл, че тя пренася ценности и стил на живот, цели
съзнателни и безсъзнателни културни модели. Те влияят вър-
ху ценностния хоризонт, душевността и въображението на
зрителя. Телевизионните мрежи ще разпространяват евро-
пейския модел на общуване и европейската култура в цялото
й многообразие.
По отношение на културните и обществени аспекти,
съвременните телевизионни програми предоставят отлична
възможност за достъп на многомилионна аудитория до медийните съдържания респективно.
Телевизионната комуникация дава възможност за надскачане на националните
граници, за поглед към други култури, и в същото време, съз-
дава кохерентни социални връзки. Именно телевизионната
комуникация реализира процесите на интеграция в рамките
на Европа, допринася за разпространението на европейската
култура, извън границите на нашия континент.
Къде е България в общия ход на европейските процеси?
Законът за радиото и телевизията – сега Закон за доставчици-
те на медийни аудиовизуални услуги – гарантира обществе-
ния характер на телевизионната комуникация и хармонизи-
ра родното законодателство с европейските правни стандар-
ти. Основна задача на медийната регулация е да гарантира
независимостта на телевизията от политически и икономи-
чески интереси, да бъде посредник между всяка власт и
гражданското общество, да гарантира управленската, финан-
совата и програмната независимост на обществената телеви-
зия от политическите институции. За съжаление българските
доставчици на аудиовизуални услуги са далеч от изпълнени-
ето на тези функции, заради неефективността на регулация-
та и нежеланието на законодателя да създаде работещи прав-
ни инструменти за реализация на европейските политики.
Родният аудиовизуален пазар е малък сегмент от европейс-
кия и световен пазар и затова бъдещето е в създаването на ин-
тегрални програми на родна почва с водещи европейски те-
левизионни мрежи.
В този труд европейската телевизионна система и ауди-
овизуална индустрия се анализират през европейските поли-
тики в аудиовизуалната област.
Използваната база данни на Европейската обсервато-
рия по аудиовизия е фактологичната основа, върху която се
изследват процесите в аудиовизията, в контекста на новите
технологии, мултимедийната икономика и конвергенция.
Специално място е отделено на структурата на евро-
пейската телевизионна система и аудиовизуална индустрия,
на процесите, които характеризират европейския аудиовизу-
ален пазар.
Европейските политики са рамката, в която функцио-
нира телевизионната система, като част от глобалната аудио-
визуална комуникация.
Специално внимание е отделено както на правните ас-
пекти, така и на стратегиите, свързани с финансово и логис-
тично подпомагане на европейската аудиовизуална индуст-
рия като част от културната европейска индустрия.
Моментната снимка на европейския аудиовизуален па-
зар отразява политическите, социалните и икономически
процеси, които характеризират съвременната европейска де-
мокрация.
Аудиовизуалната сфера е с решаващо значение за приобщаването на отделните нации в общото европейско семейство. Тя притежава най-голям потенциал за изграждане
на единно информационно общество в Европа. В това информационно общество телевизията заема водещо място сред
приоритетите на европейските институции.
Безспорно един от основните носители на европейската
култура продължават да бъдат аудиовизуалните медии. Те
придават стойност на традициите и едновременно съхраняват идентичността на всяка страна. Днес цифровата телевизия и новите технологии отреждат на тази сфера решаваща
роля за културното развитие на Европа и съхраняване на демократичните ценности. Телевизията днес е натоварена с деликатната задача да приобщи нациите на континента към
европейските стандарти за развитие на гражданското общество, както и да съхрани културната им идентичност. До голяма степен перспективата в тази дейност принадлежи на телевизионните мрежи и аудиовизуални предприятия, които са
в основата на съвременната мултимедийната икономика. Затова е важно да се познава семантиката на определението „аудиовизуална услуга”.
“Аудиовизуалната услуга е услуга, която е в рамките на
редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги,
в чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, образование или забавление на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи.” Ко-
гато говорим за аудиовизуална услуга, трябва ясно да разгра-
ничим телевизионното излъчване на аудиовизуални произ-
ведения, предназначени за едновременно гледане от аудито-
рията въз основа на програмна схема, от аудиовизуалната
продукция на медийни предприятия, които реализират и
продават произведения, както за излъчване, така и за про-
дажба директно на потребителя.
Съвременният аудиовизуален пазар се характеризира с
мощни аудиовизуални предприятия и големи телевизионни
мрежи, които поглъщат чрез концентрация на капитали по-
малките играчи на пазара – регионални медии и продуцент-
ски къщи. Очевидно на този етап само те са в състояние да
влагат големи инвестиции в създаване на аудиовизуална
продукция. В същото време, обаче, концентрацията на капи-
тали представлява заплаха за плурализма и свободата на сло-
вото, а и по този начин – за независимостта на самите журна-
листи. Свободата на изразяване и гражданският достъп до
медиите са опорните точки на съвременното демократично
общество, задължителна основа за неговото бъдещо развитие.
Затова от голямо значение са европейските директиви в за-
щита на плурализма на източниците на информация и сре-
щу монополите на пазара.
Едновременно с това, сливането на медийни предприя-
тия съдейства за изграждане на силна икономическа база, не-
обходима за развитието на европейския пазар в конкуренци-
ята със световните медийни гиганти, най-вече – от Япония и
САЩ.
Телевизията в Европа има много важна роля при предс-
тавянето и въздействието на съвременната култура. И евро-
1 Directive 2007/65 EC of the European Parliament of Television Broadcasting
пейските медийни институти търсят ефективни пътища за
развитие на информационното общество, при съхраняване
на европейската идентичност в глобалния аудиовизуален па-
зар. Паралелно. с това се увеличава относителният дял на
мултинационалните предприятия и се променят критериите
за качествено съдържание на аудиовизуалната продукция.
Днес все по-често се говори за „информационна индустрия”,
отколкото за „информационно общество”. Новите дигитални
медии и мултимедийни платформи са едно от ефективните
средства срещу налагане на монополи в аудиовизуалния сек-
тор и защита на плурализма.
В началото на 21-ви век телевизията си остава основен
фактор за развитието на европейския социален и културен
живот. Именно затова икономическата медийна власт се
нуждае от обществен и политически контрол. Политиците са
тези, които са задължени да осигурят възможности за свобод-
на дейност на мултимедийните пазари и за свободното дви-
жение на идеи и културни ценности в европейското култур-
но пространство. Това е в основата на правното регулиране
на европейското аудиовизуално пространство. Концентраци-
ята на капитали в няколко могъщи медийни групировки не
трябва да се превръща в спирачка за свободния и публичен
обмен на идеи и културни ценности. Но тези процеси трябва
да се осъществяват и без намесата на държавни органи и ев-
ропейски институции. Правните рамки дават възможност за
създаване на обща европейска инфраструктура, към която се
приобщават аудиовизуалните пазари на големи и малки
страни, независимо от географските и лингвистични измере-
ния. Именно европейските аудиовизуални стандарти офор-
мят и начина, по който се съхранява разнообразието на медиите и плурализма, на фона на вертикалната и хоризонтал-
на концентрация на собствеността.
Основните теми, които вълнуват днес не само евро-
пейските институции и организации, директорите на телеви-
зионни мрежи и предприятия са свързани с внедряването на
цифровите технологии в аудиовизуалния ефир, с европейс-
кия сателитен пръстен, с развитието на интерактивната теле-
визия и новите дигитални услуги, с преодоляване на линг-
вистичните бариери в телевизионната комуникация.
Конвергенцията в аудиовизуалната сфера днес е сред
най-актуалните приоритети на европейската медийна индус-
трия. След като беше създаден европейският сателитен пръс-
тен, а цифровата телевизия вече е факт в европейското ауди-
овизуално пространство, въпросът за конвергенцията на раз-
лични нива в аудиовизуалната сфера изисква и нови аспекти
на правното регулиране.
Очаква се в края на 2016 година да се приеме нова регу-
латорна рамка на Европейската директива за аудиовизуални
услуги.
Двете взаимно допълващи се тенденции – глобализация
и индивидуализация на посланията – бележат днес развитие-
то на аудиовизуалната сфера. Тези само на пръв поглед не-
съвместими тенденции определят и новите програмни стра-
тегии на телевизионните мрежи и предприятия. На светов-
ния телевизионен пазар в Кан през 2015 година аудиовизуал-
ни гиганти като FOX, DISNEY и SONY предлагаха специални
каталози за различните регионални пазари в Европа, Южна
Америка и Азия.
Все по-осезаем и успешен е броят на сателитните прог-
рами, специализирани по тематика и интереси на конкретни
аудитории.
Основните теми, които вълнуват днес не само евро-
пейските институции и организации, директорите на телеви-
зионни мрежи и предприятия са свързани с внедряването на
цифровите технологии в аудиовизуалния ефир, с европейс-
кия сателитен пръстен, с развитието на интерактивната теле-
визия и новите дигитални услуги, с преодоляване на линг-
вистичните бариери в телевизионната комуникация.
Конвергенцията в аудиовизуалната сфера днес е сред
най-актуалните приоритети на европейската медийна индус-
трия. След като беше създаден европейският сателитен пръс-
тен, а цифровата телевизия вече е факт в европейското ауди-
овизуално пространство, въпросът за конвергенцията на раз-
лични нива в аудиовизуалната сфера изисква и нови аспекти
на правното регулиране.
Очаква се в края на 2016 година да се приеме нова регу-
латорна рамка на Европейската директива за аудиовизуални
услуги.
Двете взаимно допълващи се тенденции – глобализация
и индивидуализация на посланията – бележат днес развитие-
то на аудиовизуалната сфера. Тези само на пръв поглед не-
съвместими тенденции определят и новите програмни стра-
тегии на телевизионните мрежи и предприятия. На светов-
ния телевизионен пазар в Кан през 2015 година аудиовизуал-
ни гиганти като FOX, DISNEY и SONY предлагаха специални
каталози за различните регионални пазари в Европа, Южна
Америка и Азия.
Все по-осезаем и успешен е броят на сателитните прог-
рами, специализирани по тематика и интереси на конкретни
аудитории. В този аспект специализираните сателитни кана-
ли на САЩ се ползват с огромна световна аудитория, за раз-
лика от европейските канали, които най-често са политема-
тични и не могат да надскочат конкретен социален и култу-
рен контекст. Глобализиращата функция на политематични-
те канали отстъпва пред интеграцията на аудиториите по
интереси. Тези процеси все повече се усилват и с активното
навлизане на мултимедийните услуги и интерактивни връз-
ки Новите дигитални технологии променят изцяло традици-
онните представи за телевизионната комуникация. Наруше-
ни са вече и класическите връзки между комуникатор и ре-
ципиент. Гледането на телевизия на мобилни платформи,
възможността от индивидуално програмиране на телевизи-
онни продукции от различни оператори, „връщането на
програмата назад във времето”, съпътстващата телевизионна
услуга „видео по поръчка” променят изцяло класическата
представа за телевизионната комуникация. Нелинейните ус-
луги ще променят съществено характеристиките на телеви-
зионната комуникация.
Европейският аудиовизуален пазар предлага програм-
ни пакети за телевизионно разпространение, платени форми
на достъп до продукция, като все по-активна става ролята на
зрителя в оформянето на програмните политики.
В цифрова среда традиционната телевизия се превръща
все по-често в носеща медия при разпространението на ауди-
овизуалната продукция на различни мултимедийни плат-
форми. Това безспорно води до разширяване на аудиторията
и структуриране на програмните сегменти, съобразно потре-
бителските групи и техните специфични аудитории. Така
например обществено-правната телевизия ВВС създаде
платформа в Интернет през 2012 г. със специализирани
програми за детска, тийнейджърска аудитория, съобразявай-
ки се с нагласите за комуникация на младата аудитория и
възможностите за гледане на мобилни платформи, съгласно
бюджета на тяхното свободно време. Създаване на медийно
съдържание за конкретни комуникационни условия и изг-
раждане на мултимедийни платформи, с водеща роля на те-
левизионното съдържание, тепърва ще разцъфти в 21-ви век.
В Зелената книга за конвергенцията още през 1997 година е
записано, че „Конвергенцията се отнася не само за аудиови-
зуалните услуги, но и за новите начини на взаимодействие с
обществото”.
За да се оцени ролята на европейската аудиовизуална
индустрия в контекста на културната интеграция, за да бъдат
обосновани основните тенденции в този процес и да се про-
никне поне отчасти в бъдещето, би трябвало да се проследи и
анализира съвременното състояние на аудиовизуалния пазар
в Европа. Европейските страни трябва да загърбят своите ам-
биции и да се справят с неефективните в глобален план про-
изводствени структури, лоша маркетингова комуникация и
отсъствието на програмни каталози.
Телевизионната комуникация в цифрова среда, съпътс-
твана от новите услуги на мултимедийни платформи, може
да доведе до втори Ренесанс в Европа. Никога не трябва да
забравяме, че аудиовизуалната продукция не е стока в класи-
ческия смисъл, че тя пренася ценности и стил на живот, цели
съзнателни и безсъзнателни културни модели. Те влияят вър-
ху ценностния хоризонт, душевността и въображението на
зрителя. Телевизионните мрежи ще разпространяват евро-
пейския модел на общуване и европейската култура в цялото
й многообразие.
По отношение на културните и обществени аспекти,
съвременните телевизионни програми предоставят отлична
възможност за достъп на многомилионна аудитория до медийните съдържания респективно.
Телевизионната комуникация дава възможност за надскачане на националните
граници, за поглед към други култури, и в същото време, съз-
дава кохерентни социални връзки. Именно телевизионната
комуникация реализира процесите на интеграция в рамките
на Европа, допринася за разпространението на европейската
култура, извън границите на нашия континент.
Къде е България в общия ход на европейските процеси?
Законът за радиото и телевизията – сега Закон за доставчици-
те на медийни аудиовизуални услуги – гарантира обществе-
ния характер на телевизионната комуникация и хармонизи-
ра родното законодателство с европейските правни стандар-
ти. Основна задача на медийната регулация е да гарантира
независимостта на телевизията от политически и икономи-
чески интереси, да бъде посредник между всяка власт и
гражданското общество, да гарантира управленската, финан-
совата и програмната независимост на обществената телеви-
зия от политическите институции. За съжаление българските
доставчици на аудиовизуални услуги са далеч от изпълнени-
ето на тези функции, заради неефективността на регулация-
та и нежеланието на законодателя да създаде работещи прав-
ни инструменти за реализация на европейските политики.
Родният аудиовизуален пазар е малък сегмент от европейс-
кия и световен пазар и затова бъдещето е в създаването на ин-
тегрални програми на родна почва с водещи европейски те-
левизионни мрежи.
В този труд европейската телевизионна система и ауди-
овизуална индустрия се анализират през европейските поли-
тики в аудиовизуалната област.
Използваната база данни на Европейската обсервато-
рия по аудиовизия е фактологичната основа, върху която се
изследват процесите в аудиовизията, в контекста на новите
технологии, мултимедийната икономика и конвергенция.
Специално място е отделено на структурата на евро-
пейската телевизионна система и аудиовизуална индустрия,
на процесите, които характеризират европейския аудиовизу-
ален пазар.
Европейските политики са рамката, в която функцио-
нира телевизионната система, като част от глобалната аудио-
визуална комуникация.
Специално внимание е отделено както на правните ас-
пекти, така и на стратегиите, свързани с финансово и логис-
тично подпомагане на европейската аудиовизуална индуст-
рия като част от културната европейска индустрия.
Моментната снимка на европейския аудиовизуален па-
зар отразява политическите, социалните и икономически
процеси, които характеризират съвременната европейска де-
мокрация.
- Teacher: Светлана Божилова
Гости нямат достъп до този курс. Моля, влезете с потребителско име и парола.