След Втората световна война

В резултат на Втората световна война Япония губи почти всички свои владения извън Японските острови, над 2,5 милиона жители са убити, а основната част от промишлеността и инфраструктурата в страната е унищожена. Над 6 милиона японци са прогонени от бившите японски владения в Азия и са принудени да се завърнат в Япония. Държавите победителки създават Международен военен трибунал за Далечния Изток, който налага наказания за военни престъпления на някои японски лидери, но по политически съображения императорското семейство е освободено от преследване.

През 1947 година е приета нова конституция, с която страната става конституционна монархия със силно ограничени прерогативи на императора. Конституцията включва много пацифистки елементи, които ограничават размера на въоръжените сили и възможностите за тяхното използване извън границите на страната. През 1951 година е подписан Договора от Сан Франциско, който формално слага край на войната със Съюзниците (с изключение на Съветския съюз), както и на американската окупация. През 1956 година е подписана японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война и Япония става член на Организацията на обединените нации.

През 1955 година е основана дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която управлява страната оттогава насам с няколко кратки прекъсвания, като начело на правителството се редуват различни нейни крила и лидери. През следващите десетилетия страната отбелязва забележителен стопански напредък при среден годишен ръст от около 10% в продължение на четири десетилетия. Краят на този продължителен растеж е достигнат в средата на 90-те години, когато страната изпада в няколкогодишна рецесия.
Последно модифициране: петък, 15 юли 2011, 00:03