Началото на Втората Световна Война

        Вечерта на 31 август 1939 г. група въоръжени есесовци, преоблечени като полски войници, нахлуват в зданието на радиостанцията на крайграничния по онова време с Полша град Глайвиц1. След като дават няколко изстрела пред микрофона, хитлеристите прочитат предварително подготвен на полски език текст, който съдържа призив за война на Полша срещу Германия. Аналогични провокации се извършват и в други погранични градове. За по-голяма достоверност немците обличат осъдени углавни престъпници в полски военни униформи и ги разстрелват. Тази провокация трябва да послужи като причина за Германия да извърши нападение срещу Полша. То следва още на следващия ден рано сутринта. В 4.40 местно време гермаснката военна авиация извършва първите бомбандировки по стратегически важни обекти в Полша. Следва нападение на сухопътните сили на вермахта, извършено близо час по-късно.
        Нападението срещу Полша се извършва по план с кодово наименование “Вайс”, в чиито основи са заложени идеите за блитцкрига2. Сухопътните войски имат за задача чрез стремително настъпление, дълбоко в територия на страната, да обхванат, обкръжат и унищожат главните сили на полската армия. Решаваща роля за постигането на тази цел се отрежда на бронетанковите войски и авиацията. С концентрирани удари от юг и югозапад – от Моравия и Силезия, и от северозапад и север – от Померания и Източна Прусия се цели да бъдат разгромени главните сили на полската армия западно от реките Висла и Нарев. Германския военноморски флот трябва да осигурява действията на сухопътните сили откъм морето, като блокира базите и унищожи полския флот.
        На север нападението се осъществява от групата армии “Север” под командването на генерал-полковник Ф. Бок (21 дивизии, включително 2 танкави)3. Те имат за задача да нанесат удар в общо направление към Варшава и във взаимодействие с групата армии “Юг” да разгромят полските съединения северно от Висла, а след това със съвместни усилия да завършат разгромяването на полските войски в западните райони на страната. Авиацията на 1-ви въздушен флот поддържа операциите от въздуха.
        Най-голяма роля за нападението има групата армии “Юг”, ръководена от генерал-полковник Рундщед, която действа на юг (33 дивизии, от които 4 танкови)4. Тя превъзхожда почти два пъти по пехота и още повече по брой на танкове полската войска. В състава на групата армии влизат 8-ма армия под командването на Бласковиц, 10-а армия под командването на Рейхенау и 14-а армия под командването на Лист. Войската на Бласковиц, която действала на левия фланг, има за задача да се придвижва към големия индустриален център Лодз, да помогне да бъде изолирана полската войска и да прикрие фланга на войските на Райхенау. На десния фланг Лист трябва да се предвижва към Краков и едновременно с това да обходи по фланга полските войски в района на Карпатите, използвайки за това танкивия корпус на Клейст, за да форсира високите планински преходи. Решаващият удар по план трябва да бъде нанесен от войските на Райхенау, които действат в центъра и затова в съставът им влизат голяма част от танковите съединения.
        Успехите на инвазията се дължат и на факта, че полските ръководители не отделят достатъчно внимание на строежа на заграждения5. Те разчитат на контраударите, без да взимат предвид недостатъчната механизация на полската армия. По този начин за немските механизирани дивизии не представлява особена трудност на намерят достатъчно открити пространства, за да напреднат в дълбочина и да откъснат полските отряди от всякакъв вид подкрепление.