Намеренията на Германия спрямо СССР

        На 12 и 13 ноември 1940 год. в Берлин се състои среща между Молотов и фон Рибентроп. След 12 ноември, чрез една военна директива се изоставя идеята за незабавен десант в Англия и се предвижда акцентиране върху германо –италиански натиск в Средиземноморието. Провалът на разговорите Робентроп – Молотов, потвърден от писмо на Молотов от 25 ноември, кара Хитлер да разгледа по по–прецизен начин войната срещу Русия. Не само омразата му към комунизма е обяснение за този обрат. Без съмнение той е воден и от желание да разгроми такъв неудобен противник, но най-вече войната с Великобритания обещава да бъде дълга. Става належащо чрез завоевание Хитлер да си осигури необходимите материали, ресурси и продукти от първа необходимост. Проектът за война със СССР е заложен в основния дълготраен план на Хитлер. Той сериозно се заема с политика за анексиране на Libensraum. На 5 декември заповядва да се подготви офанзива за 15 май 1941 год. (план Барбароса) . Занапред германските ръководители се опитват да прикрият колкото се може по-дълго масовото придвижване на Вермахт към изток.
        Югославският преврат забавя с около 5 седмици провеждането на операция Барбароса. Хитлер, решен да приключи със Сталин, поверява подготовката на политическата организация на териториите, които трябва да бъдат превзети от Русия на Алфред Розенберг. На 30 април Розенберг е назначен за “комисар по контрола по делата с европейския изток”. Важно е да се отбележи, че Хитлер, съветван от Розенберг, не се е канел да използва срещу руското правителство евентуални автономни инициативи на неруското население в Съюза. Напротив, той предполага, че завоюваните територии ще осигурят необходимите продукти за изхранването на немските войски.
        От май до юни, всички сведения, които достигат във Великобритания и Съединдените Щати, индикират, че германското нападение над Съветския съюз е неминуемо. От своя страна Сталин постига неутралитет на Япония. Той продължава многобройните опити, за да избегне войната.. Например, в деня когато министърът на външните работи на Япония Мацуока напуска Москва ( 13 април 1941), Сталин, които е отишъл заедно с Молотов да го изпрати на гарата, слага ръката си върху рамото на немския посланик фон дер Шуленбург и му казва: “Ние трябва да останем приятели и за тази цел, вие трябва да направите всичко, което е по силите ви”. По този начин Русия приема претенциите на Германия за очертанията на руско – германската граница в Полша (25 април) и признават правителството на Рашид Али в Ирак (3 май). На 6 май Сталин официално застава начело на правителството, за да покаже, че възнамерява да продължи прогерманската политика от 1939 год. Министрите на Югославия, Белгия, Гърция, Норвегия са експулсирани от СССР. Икономическото сътрудничество се преследва до край и Русия дори наваксва датата за доставка на множество продукти. Дори последният ден преди германското нападение, каучукът от Далечния Изток, от който Германия има спешна нужда , се превозва натам с влакове.