№

ПЕРИОД

БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ

АНОТАЦИЯ

УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ,

за които е релевантна употребата на текста

1.

XX век

Dr. Horvat, Rudolf.Tomislavprvi kraljhrvatski (predgovor). Zagreb:Odbor za podignuće spomenika kralju Tomislavu: 5-20, 1925.


Историографска студия, която се занимава и с историческите контакти между крал Томислав и българската държава: политиката на цар Симеон и походът към Хърватия.

Културни и исторически реалии

2.

XIX век


Seljan, Dragutin. Početak, naprědak i vrědnost Literature Ilirske. S kratkim geografičko-statističkim opisom Ilirskih deržavah. U Zagrebu: 68-75, 1840.

Избраният откъс съдържа кратко географско описание на илирийските земи, в който се представят богатството и разнообразието на природните дадености

История на книжовния език

3.

XX век

Ante Messner-Sporšić. Od Bukurešta do Ankare. Crtice iz Rumunjske, Bugarske i Turske. Zagreb: 38-133, 1937.


Пътеписни очерци, които отразяват пътуване на членове на соколското движение и през българските територии. Описания на Плевен, София, Велико Търново и Варна. Описание на бита и характера на българина.

История на южнославянските литератури; Езикова култура;

Практически език

4.

XIX век


Klaić, Vjekoslav. Simeon Veliki, car bugarsk, U: Vienac, br. 1: 10-12; 2: 23-26; 4: 54-56; 5: 71-75, 1877.


Студия върху периода на царуване на цар Симеон с оглед на контактите с хърватската държава. Репрезентативна за интересът към славянското минало като наследство на илиризма.

Културни и исторически реалии; Южнославянските литератури в балканския културен кръг; Сравнително славянско литературознание



5.

XIX век






Tomić, Janko. Hrvati, to jest crtice iz hrvatske povjesti. Drugo popunjeno i popravljeno izdanje. Naklada Ladoslava Hartmána: Zagreb: 6-11, 32-35, 104-105, 1870.

Избраните откъси съдържат кратко представяне на бита и културата на славянските народи, някои моменти от българо-хърватските и българо-сръбските отношения в миналото, както и битката на Владислав II при Варна през 1444 г.

История на книжовния език

6.

XIX век


1844. Nešto o Bugarih. (Izvadak iz dnevnika jednog domorodca putovavšeg u Carigrad na koncu godine 1843.). Danica horvatska, slavonska i dalmatinska, br. 11. Zagreb: 42-44.

Откъс от дневника на един местен човек, пътуващ за Цариград

За българите, за разликата в обличането, вида на къщите и говора между „истинските българи”, за нравите на българите с оглед на тяхното гостоприемство.

Културни и исторически реалии;

Лингвокултурология;

Езикова култура;

Практически език




7.

ХІХ в.

Bugarske žeteljke. Danica ilirska, br. 32: 130-131, br. 33: 136, 1837.

Етноложки очерк

История на книжовния език; Културна антропология; Южнославянска етнология

8.

ХІХ в.

Popa Dukjlanina kraljestvo Slavenah, U: Danica Horvatska, Slavonska i Dalmatinska.br. 24: 182-183, 1847.

Част от превод на Дуклянската хроника – историографски текст

Южнославянски литератури; История на книжовния език

9.

VIII – XIX век


Švear, Ivan. Ogledalo Iliriuma, iliti Dogodovština Ilirah, Slavinah, stražnji put Horvatah zvanih od potopa, to jest god. sveta 1656. : na četiri strane razdeljena / po dugoterpnom poslu na svetlo dana od Ivana Šveara. Zagreb: štampano kod F. Suppana, 1839.

(Predgovor na dragovoljne Štioce. (strana I.); Poglavlje III. - Od dalješnih dogodjajah (29-33); Poglavlje V. - Od carevah gerčkih, od vojvodah bugarskih, i od ostalih dogodjajah, koji su do g. I. 720. pripetili se. (54-63); Poglavlje X. - Od kraljevah bugarskih nadilje, i od carah carigradskih do g. I. 832. (82-91); Poglavlje XVII. - Slěde kralji bugarski. (134-135); Poglavlje XXX. – Slěde kralji Bugarah, od god.I. 932. do god. 1014. (252-257); Poglavlje XXXIV - (274-277); Poglavlje XXIX. - Od dogodjajah u Bugarii, i posljědnih kraljevah Bugarskih, od god. I. 1323. do 1374. (214-218); Poglavlje X. - Kralji serbski, bani bosanski i kralji bugarski od god 1204 - 1250. (55-56)

Въз основа на различни исторически извори се предлага информация за българските владетели (според хронология на наследяване на престола); за водените битки; за произхода на името Българи и т.н.





Предговор към уважаемите читатели…(1 стр.);

Глава III От далечни събития (29-33);


Глава V – От гръцките царе, от българските войводи и от останалите събития, случили се до лето 720-то (54-63);


Глава X – От българските царе насам, от царете цариградски до лето 832-ро (82-01);

Глава XVII – Следват българските царе (134-135);

Глава XXX – Следват българските царе от 932 до 1014 г. (252 – 257);


Глава XXXIV – (274-277);

Глава XXIX – За събитията в България и последните български царе, от 1323 до 1374 г. (214 – 218);


Глава X – Сръбски крале, босненски банове и български царе от 1204 до 1250 г. (55-56)

Културни и исторически реалии;

Историческа граматика;

Езикова култура;

Практически език

10.

XVII век

Križanič, Jurij. Politika.

Превод и бележки A. Л. Голдберг, редактор M. Н. Тихомиров. Наука: Москва: 113-129, 1965.



Юрай Крижанич/1617 – 1683/

Известният текст на Крижанич е публикуван с оригинална графия и език и в превод на книжовен руски. Отделни текстови единици, в оригинала – бележки, са добавени от редактора в самото съчинение.

В копираната част е спомената легенда за Пресиян.

Сравнително славянско литературознание;

Културни и исторически реалии; История на южнославянските литератури:стара хърватска; История на езика

11.

XVI век

Pribojević, Vinko (1532). O podrijetlu i zgodama Slavena (Oratio fratris Vincentii Priboevii sacrae theologiae professoris ordinis praedicatorum de origine successibusque Slavorum, Venecija. Prijevod i kazalo imena Veljko Gortan, uvod i bilješke Grga Novak. JAZU: Zagreb: 48-73, 1951.


Един от първите репрезентативни текстове, представящ илирийската утопия и южнославянската идея.



Исторически и културни реалии; История на южнославянските литератури



12.

XVI век

Vramecz, Antol (1578). Kronika vezda znovich zpravliena Kratka Szlouenzkim iezikom. Stampane v Lublane. Pretisak: Posebna izdanja HAZU, Bibliofilska izdanja KS: Zagreb-Varaždin: 44, 1992.

„Kronika” е една от първите печатни кайкавски книги. Хрониката разглежда историята от създаването на света до 1578 г.

Антун Врамец (1538-1587) получава докторска степен по теология в Рим. От завръщането си в Загреб до 1582 г. е каноник на Каптол.

История на книжовния език

13.

XVвек

II. Novljanski brevijar, Zapis popa Martinca (Hrvatski glagoljski rukopis iz 1495).дигитална версия

Записът на поп Мартинац е авторска приписка към текстовия корпус Съдържа данни за времето на написване на бревиария и информация за манастира във Нови Винодолски.Основен акцент-разказ за турските нападения и Кърбавската битка от1493 г.

История на южнаславянските литератури ; Стара хърватска литература; История на езика;

Исторически и културни реалии

14.

XI век


Ljetopis popa Dukljanina /Hrvatska kronika, U: Шишић,Фердо.Летопис попа Дукланина.Загреб-Београд,1928;382-475

Житие светог кнеза Владимира, U: Jугословенске књижевности средњега века. Београд:Просвета-Нолит: 37-42, 1978.


Хърватска хроника

Историографско съчинение в хърватски препис с превод на латински от Марко Марулич от 1510 г.и препис на хърватска латиница от Калетич от 1546 г.. Изданието е най-старият съхранен препис.

Ljetopis popa Dukljanina

В латинския и италианския превод се споменават българските владетели Борис, Петър, Самуил, Радослав. В житието на св.Владимир- историята за Владимир и Косара

Сравнително славянско литературознание;

История на езика; История на южнославянските литератури/стара сръбска и стара хърватска

15.

IX век

Dr. Rački, Franjo. Književni rad sv. Cirila i Methoda (Izvadak iz većega rukopisa.). Tisućnica slovjenskih apostolah Sv. Cirila i Metoda. Zagreb: Tiskom Dragutina Albrechta: 1-27, 1863.

Статия за книжовната дейност на Св. св. Кирил и Методий.Споменава се и Йоан екзарх български, живял „несъмнено по време на великия български цар Симеон (888-917)”. Български летопис, намерен през 1842 г. от проф. Божански.

Историческа граматика;

Увод в славянската филология;

История на славянските литератури;

Културни и исторически реалии;

Езикова култура;

Практически език

16.

IX век

Prof. Mesić, Matija. Služba sv. Cirila i Metoda.Tisućnica slovjenskih apostolah Sv. Cirila i Metoda. Zagreb: Tiskom Dragutina Albrechta, 1863.

Статия за делото на славянските апостоли.

Увод в славянската филология, История на славянските литератури;

Културни и исторически реалии;

Езикова култура;

Практически език



Последно модифициране: петък, 10 декември 2010, 22:53