Природни и геоложки рискове

Тема 2

ВТОРИЧНИ ОТРИЦАТЕЛНИ ЯВЛЕНИЯ, СЪПЪТСТВАЩИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА

Освен прякото разрушително действие на силните земетресения, съществуват и редица вторични явления, които ги съпътстват и често предизвикват по-тежки поражения от самите земетресения. Това са следтрусови явления, които включват: 

·      следтрусова сеизмична активност (афтершокове);

·      свлачища;

·      срутища и лавини;

·      втечнявания на повърхностния земен слой;

·      повърхностни разкъсвания на земната кора;

·      цунами.  

Те имат сериозно негативно влияние върху природната среда и човека, като предизвикват:  

·      жертви;

·      разрушения;

·      пожари;

·      прекъсвания на комуникационни линии;

·      обгазявания;

·      разливане на отровни или опасни вещества.

 

Ö Раздел 1. Следтрусови явления

$ След прочитането на този раздел ще знаете какво представляват следтрусовите явления, колко опасни са те и как да определяте продължителността им.

¸ Прочитането на раздела ще Ви отнеме 10 минути.

Афтершоковете (от английски: aftershocks) винаги следват главния трус със затихваща сила и в зависимост от неговия магнитуд могат да се проявяват различно дълго време и на различно разстояние от епицентъра на главния трус. Тази зависимост е изследвана и нейните средностатистически параметри са дадени в Таблица 2 и Фигура 6. Например, след земетресението в София през месец септември 1858 година, усещаните от хората в града афтершокове са продължили няколко месеца.

Таблица 2

Средна продължителност на следтрусовата сеизмична активност и размер на областта, в която се развива тя, в зависимост от магнитуда на главния трус

Магнитуд на главния трус	Среден размер [km] на областта, в която стават земетресенията	Средна продължителност в дни
2.5	19.5	6
3.0	22.5	11.5
3.5	26	22
4.0	30	42
4.5	35	83
5.0	40	155
5.5	47	290
6.0	54	510
6.5	61	790
7.0	70	915
7.5	81	960
8.0	94	985

Важността на тази зависимост (Фиг. 6) се състои в това, че дава ориентировъчна представа за времето, след което сеизмичната активност в дадена област, разтърсена от силно земетресение, се очаква да затихне. Това е важно за пострадалите, както и за спасителните и възстановителни работи.

Афтершоковете не могат да бъдат предотвратени, но благодарение на указаната зависимост, продължителността на тяхната серия може относително точно да бъде предсказана.

Негативните последици от следтрусовете се заключават в техните въздействия, които често доразрушават поразените сгради и съоръжения. Те могат да предизвикат и жертви, ако не се спазва правилото да не се влиза в сградите и съоръженията след силно земетресение. 

 

Фиг. 6. Зависимост между магнитуда на главното земетресение и продължител-ността на афтершоковата серия (а) и магнитуда и разстоянието, на което стават афтершоковете (б) (съгл. Табл. 2.)

Съществуват и т.н. предтрусове - форшокове (от англ. foreshocks), които се наблюдават преди основния трус и често са индикация за приближаването му. Сигурна закономерност относно тяхната проява обаче не съществува, поради което е трудно да се каже, дали дадено земетресение е ôîðøîê на друго по-силно, или самото то представлява главния трус. Това се разбира след относително дълъг интервал от време.                       .

Основният начин за “противопоставяне” на втечняването е дълбокото фундиране. Най-често се използват пилони, които се забиват толкова дълбоко, че да достигнат слоеве, в които тиксотропията е невъзможна. Друг начин е изкуственото създаване на устойчива бетонова “възглавница”. Неблагоприятните грунтови условия на терена, върху който е изградена АЕЦ край Белене (където са наблюдавани ефекти на втечняване по време на земетресението през 1977 г. с епицентър във Вранча - Румъния), са преодолени чрез изгребване на повърхностния слой и неговото заместване с “баластрова възглавница” и последователното й уплътняване с пътно-строителни машини.

 

ÖРаздел 2. Разкъсване на земната кора при земетресение

$ След прочитането на този раздел ще знаете какво представлява разкъсването на земната кора при земетресение, кога и къде се проявява и има ли начини за борба срещу него.

¸ Прочитането на раздела ще Ви отнеме 10 минути.

Това е едно от най-тежките явления, съпътстващи силните земетресения. Все още няма конструктивна система, която може да издържи на това бедствие. Съществуват страховити разкази за това как земята се е отворила при земетръс и е погълнала хиляди хора. Тези представи са преувеличени, но основания за подобни страхове съществуват. Обикновено повърхностни разкъсвания със значителни размери се наблюдават при земетресения с магнитуд над 6. Поради това, абсолютно е забранено строенето на АЕЦ, където може да се очаква появата на този феномен.

В България съществуват няколко места, където при минали земетресения е било наблюдавано разкъсване на земята. Това са земетресенията през 1858 г. край София, през 1904 г. край Кресна и през 1928 г. при Пловдив-Чирпан. По думите на очевидци след земетресе-нието край София се е отворила пукнатина в подножието на Витоша, между Драгалевци и Бояна - дълга “половин ден път с волска кола” и дълбока - “една минута екот от хвърлен камък в нея”. Много по-гигантски са размерите на повърхностните разкъсвания през 1904 година при земетресе-нието в Кресна, които личат и до днес. Най-добре са измерени и описани резултатите от земе-тресенията през 1928 г. През същата година са били завършени геодезическите измервания за националната триангулачна мрежа. Веднага след земетресенията тези измервания са били повторени, поради което повърхностните разкъсвания и деформации от земетресението са едни от най-добре документираните в света по това време. Били са наблюдавани разкъсвания, дълги около 40 km и с амплитуди до 3 m във вертикална посока.

  Не по-малка опасност представляват вторичните явления, предизвикани от земетресенията и свързани с активнаòà човешка дейност. Това са разрушавания на пътища, железопътни релси, електропроводи, газопроводи, телефонни линии или други комуникационни линии, скъсвания на язовирни стени, пожари, изтичане на отровни или запалителни вещества. Най-уязвими при този вид катастрофи са силно урбанизираните центрове - градове, промишлени предприятия, мини, електроцентрали, складове, хранилища и др.