СВЯТ, ЕЗИЦИ, ОНТОЛОГИИ

Проф, дфн Сергей Герджиков

Избираем курс за специалност Философия, бакалавърска програма

Анотация

Това е авторски курс, който отчита съвременната глобална ситуация във Философия на езика и проблемите на онтологията. В курса са използвани части от книгите:

Сергей Герджиков. Философия на относителността. София: «Екстрем», УИ «Св. Кл. Охридски», 2008.

Сергей Герджиков. Формата на човешкия свят. София: „Изток-Запад”, 2010

Сергей Герджиков. Светуване. София: „Изток-Запад”, 2010

В курса за използвани и представени в лекциите и в оригинални съчинения редица водещи автори в съвременната Философия на езика, Лингвистика и Онтология:

Философия: Лудвиг Витгенщайн, Рудолф Карнап, Уилард ван Орман Куайн, Ноъм Чомски;

Лингвистика: Фердинанд дьо Сосюр, Едуард Сапир, Бенждамин Уорф, Ото Йесперсен, Грийнбърг;

Онтология: Уилърд ван Орман Куайн, Гилбърт Райл, Сол Крипке;

Източни и западни класики: Джуандзъ, Нагарджуна, Аристотел, Кант.

В отделните теми са представени още десетки други автори и произведения, дадени в библиографиите по темите.

Курсът култивира знания, умения и компетентности в сферата на взаимодействието между езика и света. Отчита се постметафизичната ситуация на свързване на онтологичната проблематика с темата за езика (езиците). Използват се новите постижения на лингвистиката.

Разработена е авторска позиция и мрежа от локални решения на проблеми в областта „свят–езици–онтологии”, която излиза отвъд деленията субект–обект, духовно–материално, природа– култура и отвъд „Фундаменталната онтология” в хоризонта на множеството онтологични модели, зависими от локални граматики, сфери на описване и научни теории. 

Авторът прилага разработени теми в серия монографии: Философия на относителността, Формата на човешкия свят, Светуване. Разглеждат се и ключови понятия на далекоизточната философия.

Прави се анализ на някои текстове в съвременната философия по проблеми на онтологията.

Реално граматиката е локална. Граматики, чужди на нашата, могат да поставят на мястото на подлога някакво наречие (японски), а на мястото на сказуемото – именна форма (китайски). В някои езици има падежи, а в други няма. Местната граматика е форма на координатната система на местния език („фонов език” – Quine 1968).

Местната онтология е зависима от местната граматика. Граматиката очертава „онтологията”, в която мислят хората в езиковата общност. Тя задава категории от типа „субект–предикат”, „субект–копула–обект”; „име–глагол”, „лице–число–време”. Тези категории не са априорни, очевидни или по какъвто и начин фиксирани и използвани от всички езици по света. Местната „онтология” е позицията, формата на описанията, които се правят в езика на местните хора.

Няма универсална граматика, няма универсална онтология.

Теми

1. Реалното

Реалното – безотносителност и относителност

Феномени – обекти

Реалното – определеност и неопределеност

Свят, метафизика, логика

2. Виртуалното

За „виртуалния свят”

Виртуалното ‘като реално’

Будизмът и виртуалното

Симулации, грешки и илюзии

3. Светът като форма

Светът и неговата форма

Антропен принцип. Човешката форма и Вселената

Форми – относителност, определеност, неопределеност

4. Светът като процес

Дефиниции и положения

Поток на света

Жизнен процес

Времето – виртуалност и относителност

5. Знакови форми и феномени

Знаците като единици информация

Знаците и феномените

Семиоза

Рефериране

6. Определеност, относителност, неопределеност

Определението – отношение

Виртуална определеност и относителност

Реална определеност и относителност

Смисли и жизнени процеси

7. Естествен език – глобалност и локалност.

Универсалност на езика

‘Езиков инстинкт’

Изказването – смислов елемент на езика

Изкази и феномени

Изкази и жизнени процеси

Езикови семейства

8. Езикова относителност

Езикова относителност

Лексикална относителност

Граматична относителност

Реална езикова относителност

9. Езикова неопределеност

Езикова неопределеност

Неопределеност на превода

Неопределеност на реалното спрямо виртуалното

10. Реч и писменост

Говоренето – синтез на ред

Речта като организация на колективен живот

Реч – философия и наука

Реч и относителност

Писмености

11. Универсалиите и общото

Абсолютизиране на универсалиите

Логос – отъждествяване на език и свят

Относителност на универсалиите

Проблематичност на общото

Анихилиране на универсалии

12. Опозицията субект–обект и онтологичните й проекции

Опозицията субект–обект и интенцоналността

Отношения и относителности на ‘ума’ като субект

Езикова относителност на граматичната структура субект–обект

Хоризонт отвъд опозицията субект–обект

13. Опозицията субект–предикат и онтологиите

‘Субект–предикат’ и метафизика

Логическа и езикова относителност на ‘S–P’

Разтваряне на ‘S–P’

14. Предмет–свойство. Проблемът за същностите

‘Същност’, ’нещо’, метафизика

Относителност на ’предмета’ и ‘свойството’

Езикова относителност на ‘предмет–свойство’

Метафизична идеология на ‘същностите’

15. ‘Битие’ и ‘Абсолют’ – езици и онтологии

Анализ на ‘битие’

Анализ на ’ставане’

‘Абсолютното’ – неотнесен опит