Обучението по български език в интеркултурна среда (СИД)

Кой, как и защо учи български в Румъния? Къде в северната ни съседка четат (все още или вече) на български Ботев и Вазов, познават и почитат българските традиции? На тези въпроси търсят отговор студенти филолози от Софийски университет „Св. Климент Охридски”, пътуващи до столицата Букурещ по проект на Студентския съвет на Алма Матер.

Първата и най-важна спирка на студентите в румънската столица е  Българското училище „Йордан Йовков” към Посолството на Р България в Румъния. „Йордан Йовков” е най-старото училище за български език в Букурещ.  Домакини на срещата са г-жа Виолета Пикова, дългогодишен преподавател в училището, и д-р Явор Стоянов, съветник в Посолството.

По програма предстоят часовете по български език и литература във 2., 6. и 11. клас.

Г-жа Пикова разказва, че към момента в училището учат над 25  деца на възраст от 6 до 18 години. По-голяма част от децата са от български семейства, по-рядко  - от смесени бракове.

Срещата с учениците е емоционална.  Самопредставянето им  разкрива

забележителна езикова биография:

повечето деца са от семейства на дипломати и бизнесмени и пътуват с родителите си в различни държави. С присъщата на израстващата и формираща се езикова личност лекота тези деца и юноши интегрират и езици, и култури; създават връзки между тях. Не само това: със завидна критическа мисъл съпоставят образователни системи и подходи, характерни за страните, в които са живели и са се обучавали – Белгия, Люксембург, Австрия, България, Румъния.  Сега учат български със същото усърдие, с което учат английски, немски, руски, румънски.  Студентите заключават: тези деца са истинско богатство за страната ни с чувството си за културна мобилност, но и за принадлежност.

Нов акцент в разговора внася съветникът в посолството ни Явор Стоянов.  Става ясно, че на територията на Румъния има 10 български културно-образователни средища (училища или читалища), в които се преподава български език и фолклор – в градовете Букурещ, Браила, Констанца, Александрия, Търговище, Тимишоара, както и в селата Стар Бешенов, Попещ-Леордень, Бълень и Винга, населени с компактни българкси общности. Тези културни средища, сред които и училище „Йордан Йовков”, се подкрепят от програмата Роден език и култура зад граница на МОН. Помага, според компетнециите си, и МВнР (чрез посолството). Д-р Стоянов посочва факторите, които влияят благоприятно върху интеграцията и чувството за народностно самосъзнание сред  определена етническа общност  – размера на общността и степента на интеграция. Припомня факта, че българите в Румъния  (българската историческа диаспора в областта Банат; българите от Южна Румъния; новата емиграция в големите румънски градове) са представени на национално ниво от Съюза на банатските българи и от Федерацията на бъларската общност в Румъния.

Първата организация обединява най-старата българска малцинствена общност на север от Дунав - банатските българи. Това са българи-католици, емигрирали през 17-и век първоначално във Влашко, а след това – в тогавашната Австрийска империя (областта Банат) след потушаването на Чипровското въстание. Те са запазили стария си говор – т.нар. павликянски диалект, към който е развита самобитна писменост, използваща латинската азбука. Изучават обаче и съвременния български език. Живеят в северозападната част на Румъния – окръзите Тимиш и Арад, като в някои села са мнозинството от населението. В момента Съюзът на банатските българи от Румъния представлява българското малцинство в румънския парламент (в който има квоти за малките, признати от държавата малцинства) чрез депутата Николае Миркович, който изпълнява функциите и на заместник-председател на Камарата на депутатите.

Федерацията на българската общност в Румъния обединява дружествата на българското малцинство от Южна Румъния, както и представители на т.нар. нова диаспора – българи, преместили се да живеят в Румъния заради работата или семейството си. За разлика от банатските българи, тези от Южна Румъния са имигрирали значително по-късно – през 19-и век, и то главно по икономически причини. Основният им поминък и до днес е земеделието и по-специално – отглеждането на зеленчуци. Те са разнесли славата на българските градинари из целия басейн на р. Дунав: и до днес богатата свежа салата в Румъния, Словакия и други дунавски страни се нарича „българска салата”. За изкушените от историята си струва да припомним, че Ботевите четници са били преоблечени като градинари при качването си на „Радецки” – по онова време е било най-естественото нещо да се видят стотици български градинари, пътуващи с дунавските параходи. Българите от Южна Румъния изповядват източноправославното християнство, а говорът им е по-близък до съвременния български книжовен език, тъй като немалка част от тях произхождат от Централна Северна България – един от районите, в който се е формирала книжовната норма през Възраждането.

След период на разделение и нездрава конкуренция повечето български дружества се обединиха преди няколко години във Федерация на българската общност в Румъния (ФБОР), което дава възможност за по-добра защита на техните интереси. Първи осезателен резултат от дейността на ФБОР е именно успешното кандидатстване по програмата „Роден език и култура зад граница”, благодарение на което през настоящата учебна година средищата за изучаване на български език в Румъния се увеличиха с пъти – от 3 на 10.

Голямото постижение на българското малцинство в Румъния обаче е официалното обявяване на 24 май за Ден на българския език. Това се случва чрез

Закон за обявяване на Ден на българския език,

приет от Парламента на Румъния на  08.05. 2015 г. Законът е гласуван по инициатива на депутата Никола Миркович, представител на българското малцинство в румънския парламент и председател на Съюза на банатските българи в Румъния. Според г-н Стоянов, този празник ще допринесе в голяма степен за обединението на българските общности на територията на Румъния; ще позволи на жителите на селищата, в които живеят членове на българската общност, да организират културни събития и прояви.

Посолството на Република България в Румъния работи активно за подкрепа на всички български дружества. Оказва методическа помощ при разработването и изпълнението на проектите за обученеи по български език, насърчава партньорства с български библиотеки, от които постъпват немалко дарения на книги, подпомага пътувания и езикови обучения в България.