Физиологията е фундаментална медико-биологична дисциплина. Знанията по физиология на човека са задължително условие студентите по медицина да получат основни познания за функционирането на човешкия организъм като единно цяло. Това включва изучаване на механизмите на функциониране на отделните органи и системи, регулацията на функциите и адаптацията им към променящите се условия на средата, както и особености на някои отклонения от нормите, които подготвят за по-лесното и ясно разбиране на патологията и клиниката. Учебното съдържание е обособено в следните раздели: обща физиология (включва елементи на клетъчната физиология с акцент върху транспорт през мембрани, междуклетъчна сигнализация, регулация на функциите в човешкия организъм и в частност поддържане на телесната хомеостаза, обща физиология на възбудимите тъкани), физиология на системите: мускули, сърдечно-съдова система, кръв и лимфа, дихателна система, храносмилателна система, обмяна на веществата и енергията, терморегулацията, отделителна система, водно-електролитен и воден баланс, ендокринна система, репродуктивна система и нервна система.
Physiology is the foundation of medical practice. A firm grasp of its principles is essential for the medical student to gain basic knowledge of the functioning of the human organism as a whole. This includes studying the mechanisms of functioning of various organs and systems, the regulation of functions and their adaptation to changing environmental conditions and characteristics of some abnormalities preparing for easier and clearer understanding of pathology and clinic. The important concepts in physiology are covered at the organ system and cellular levels. Educational content is separated into the following sections: General Physiology (includes elements of cell physiology with emphasis on transport through membranes, intracellular signaling, regulation of functions in the human body and in particular maintain body homeostasis, general physiology of excitable tissues), physiology of the major organ systems: neurophysiology and cardiovascular, respiratory, renal, acid-base, gastrointestinal, endocrine, and reproductive physiology.
Проблемът "СТРЕС" заема първостепенно значение в живота на съвременния човек. Терминът „стрес“ широко се използва в съвременната научна литература, публицистика и разговорна реч, но е труден за дефиниране, предвид голямото разнообразие както от причините за него, така и от проявленията му. Общоприето е, че стресът представлява състояние на застрашена/нарушена хомеостаза, предизвикано от вътрешни или външни неблагоприятни сили (стресори) и се противодейства от сложни физиологични и поведенчески реакции, целящи поддържане/възстановяване на хомеостазата. Адаптивната реакция на стрес зависи от силно взаимосвързана невроендокринна, клетъчна и молекулярна инфраструктура, т.е. т.нар. стрес система. Дисрегулацията на стрес системата може да способства директно за развитие или за обостряне на заболяване, или да е причина за поведения, които повишават риска от заболявания, като напр. тютюнопушене, преяждане, злоупотреба с лекарства. Избираемият курс ще запознае студентите с организацията и физиологията на стрес системата, като се фокусира върху нейните взаимодействия с други центрове на ЦНС и ендокринни оси и прави преглед на съществуващите доказателства, свързващи стреса с патофизиологичните механизми, замесени в развитието на свързани със стреса заболявания.
The problem "STRESS" is of prime importance in the life of modern man. The term "stress" is widely used in modern scientific literature, journalism, and colloquial speech, but it is difficult to define, given the wide variety of both its causes and manifestations. It is generally accepted that stress represents a state of threatened/disturbed homeostasis caused by internal or external adverse forces (stressors) and is counteracted by complex physiological and behavioral responses aimed at maintaining/restoring homeostasis. The adaptive stress response depends on a highly interconnected neuroendocrine, cellular and molecular infrastructure, i.e. the so-called stress system. Dysregulation of the stress system can directly contribute to the development or exacerbation of disease or be the cause of behaviors that increase the risk of disease, such as smoking, overeating, drug abuse. The elective course will introduce students to the organization and physiology of the stress system, focusing on its interactions with other CNS centers and endocrine axes, and review the existing evidence linking stress to the pathophysiological mechanisms involved in the development of stress-related diseases.
Проблемът "СТРЕС" заема първостепенно значение в живота на съвременния човек. Терминът „стрес“ широко се използва в съвременната научна литература, публицистика и разговорна реч, но е труден за дефиниране, предвид голямото разнообразие както от причините за него, така и от проявленията му. Общоприето е, че стресът представлява състояние на застрашена/нарушена хомеостаза, предизвикано от вътрешни или външни неблагоприятни сили (стресори) и се противодейства от сложни физиологични и поведенчески реакции, целящи поддържане/възстановяване на хомеостазата. Адаптивната реакция на стрес зависи от силно взаимосвързана невроендокринна, клетъчна и молекулярна инфраструктура, т.е. т.нар. стрес система. Дисрегулацията на стрес системата може да способства директно за развитие или за обостряне на заболяване, или да е причина за поведения, които повишават риска от заболявания, като напр. тютюнопушене, преяждане, злоупотреба с лекарства. Избираемият курс ще запознае студентите с организацията и физиологията на стрес системата, като се фокусира върху нейните взаимодействия с други центрове на ЦНС и ендокринни оси и прави преглед на съществуващите доказателства, свързващи стреса с патофизиологичните механизми, замесени в развитието на свързани със стреса заболявания.
The problem "STRESS" is of prime importance in the life of modern man. The term "stress" is widely used in modern scientific literature, journalism, and colloquial speech, but it is difficult to define, given the wide variety of both its causes and manifestations. It is generally accepted that stress represents a state of threatened/disturbed homeostasis caused by internal or external adverse forces (stressors) and is counteracted by complex physiological and behavioral responses aimed at maintaining/restoring homeostasis. The adaptive stress response depends on a highly interconnected neuroendocrine, cellular and molecular infrastructure, i.e. the so-called stress system. Dysregulation of the stress system can directly contribute to the development or exacerbation of disease or be the cause of behaviors that increase the risk of disease, such as smoking, overeating, drug abuse. The elective course will introduce students to the organization and physiology of the stress system, focusing on its interactions with other CNS centers and endocrine axes, and review the existing evidence linking stress to the pathophysiological mechanisms involved in the development of stress-related diseases.
- Teacher: Проф. Елена Джамбазова, дм
Свободно избираемият курс „Физиологични основи на паметта и обучението” предлага на студентите от специалност „Медицина”, които имат интерес към изясняване на механизмите на паметта и обучението, да разширят знанията си и да усвоят методични подходи при търсене на отговорите, които ги вълнуват в тази област. В курса се представят съвременните физиологични основи на човешката памет и обучение. Разглеждат се основни теоритични и предклинични модели на паметовите процеси и обучението. Паметовите структури и процеси се разглеждат в светлината на невробиологията. Отразени са основните предклинични модели за изследване на различните видове памет и обучение и методи за оценка на влиянието, което оказват възрастовите, полови и алиментарни фактори върху тях. Предоставят се възможности на студентите за разработване на индивидуални и групови проекти върху основните теми на лекциите, които ще се представят и обсъждат по време на предвидените семинари.
- Teacher: Даниела Пехливанова