Природни и геоложки рискове

Ö Раздел 2. Проявления и последици от земетресенията

$ След прочитането на този раздел, трябва да знаете какви поражения може да предизвикват земетресенията, какви са вторичните явления, които ги съпътстват, кои са основните земетръсни зони в България и какви са били техните най-големи проявления и последици -

¹ Прочитането на раздела ще Ви отнеме 15 минути.

Какво е въздействието на земетресенията върху околната среда?

Силните земетресения са краткотрайни по време (разрушителното им действие рядко надхвърля една минута), засягат големи територии и предизвикват тежки поражения, свързани с разрушения на сгради и съоръжения, които водят до човешки жертви или тежки физически и психически увреждания. Преглед на загубите и жертвите от най-тежките земетресения през последното столетие е показан на фигура 2.

 

Фиг. 2. Материални загуби и човешки жертви от най-тежките земетресения през XX век (по данни на Ойо, 1991)

Различните строителни конструкции показват различна устойчивост на сеизмичния трус. По принцип най-устойчиви са сгради, притежаващи “гъвкавост” и тези, които специално са оразмерени за земетресения от съответната степен (Фиг. 3). Неустойчиви са стари сгради, строени без специални мерки за сеизмоустойчивост на склонове и слаба основа (Фиг. 4).

Фиг. 3. Изменение на уязвимостта на сградите в зависимост от интензитета на земния трус и вида на строителните системи.

·       Без антисеизмично оразмеряване: 1-кирпич; 2- стоманобетонни рамки;

3 -  стоманени рамки;

·       С антисеизмично оразмеряване: 4-стоманобетонни рамки; 5-шайби; 6-стоманени рамки с армиран пълнежен зид.

Освен с преките поражения, много често земетресенията са съпроводени и с т.н. “вторични негативни явления” (разгледани в следващата тема). Разрушенията от земетресенията на изградените от човека съоръжения също могат да имат тежки последици. Почти винаги земетресенията са съпроводени с пожари, изтичане на радиоактивни или химически замърсители и отрови, разрушаване на пътища, язовири, тунели, мостове, далекопроводи, газопроводи, водопроводи, прекъсване на телефонни и други далекосъобщителни линии.

 

Фиг. 4. Част от гр. Калабрио, Южна Италия, който беше разрушен почти напълно от земетресение през 1980 г. Най-силно са засегнати малки и стари сгради, строени по склоновете на хълма, което създава предпоставки да се прояви ефекта на доминото, т. е. една съборена сграда вторично събаря по-ниско стоящата (по Тидеман, 1992).

Каква е сеизмологичната опасност за България?

Опасността идва както от местни сеизмогенни огнища, така и от такива намиращи се извън територията на страната. Най-опасните сеизмогенни зони у нас, които могат да генерират земетресения с магнитуд над 6.0 и така да предизвикат разрушения и жертви, са показани на Фиг. 5. От нея се вижда, че всички сеизмогенни зони са активни и понастоящем.

Един кратък преглед на силните земетресения на територията на страната през последното столетие показва какви тежки последици могат да имат земетресенията за населението.

 

 1901 година - на 31 март, преди обяд, земетресение с магнитуд 7.2 и интензивност в епицентралната област, достигаща Х степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК) с епицентър в Черно море, предизвиква масови разруше-ния в Балчик, Каварна и околните села. Има жертви.

Наблюдавани са редица вторични явления - активи-зация на свлачища, каме-нопади, втечняване на пясъци, пропадания на големи блокове от земната повърхност.

По думи на очевидци, водата в пристанището на Балчик се е повишила с около 3 метра, което е ясно указание за наблюдавана вълна-цунами.

Това земетресение принадлежи към т.нар. земетръсна зона Шабла-Калиакра

 

Фиг. 5. Схема на най-опасните земетръсни зони в България.

·       С арабски цифри е указан максималния очакван магнитуд.

·       С кръгчета са показани епицентровете на земетресенията в страната с магнитуд по-голям от 3 за периода от1980-90 година.

 

1904 година - на 4 април, около обяд, два труса през интервал от около 20 минути водят до тежки разрушения в Югозападна България (по това време все още под турско робство). Силно са пострадали Крупник, Симитли, Пехчево и няколко по-малки села. Засегнати са Горна Джумая, Рилския манастир и някои селища наоколо. Първото земетресение е с магнитуд 7.2, а второто - с 7.8. Последното е най-силното земетресение в пределите на континентална Европа през последните 200 години и е усетено в цяла Югоизточна Европа. Наблюдаваната интензивност в епицентралната област е от Х степен по скалата МШК. Съобщено е за над 100 жертви и много ранени. Вторичните явления съпътствали земетресенията из-пълват цялата известна палитра - повърхностни разкъсвания и пукнатини, достигащи до няколко метра, свличания и каменопади, втечняване на пясъците, отложени по поречието на Струма и реките наоколо и др. Това земетресение принадлежи към земетръсна зона Кресна.

1913 година - земетресение с магнитуд 7.0 разрушава Горна Оряховица, а В. Търново е тежко пострадало. Има прориви и др. Десетки са жертвите и пострадалите. Разрушени са стотици къщи. Наблюдавани са свлачища, пясъчни вулкани, водни и газови прориви и др. Пожари изпепеляват и няколко постройки. Интензитетът в епицентралната зона се оценява на IХ-Х-та степен по МШК.

През декември 1986 г., земетресение в същата зона с магнитуд около 5.7 разрушава тежко гр. Стражица. Интензивността е VIII-IХ степен по МШК. Също са наблюдавани пожари и други вторични явления - водни прориви, активизация на свлачища и др. Тези земетресения принадлежат към Горнооряховската земетръсна зона

 

1928 година - две земетресения на 14 и 18 април, съответно с магнитуд 6.8 и 7.0, разрушават тежко Чирпан и Пловдив. Съобщено е за над 120 убити. Има стотици ранени. Разрушените къщи, обществени сгради, мостове, пътища и др. са няколко хиляди. Променя се руслото на р. Марица, на много места пясъчни фонтани изригват дори в къщите. Повърхностните разкъсвания и пукнатини в земната кора достигат до 3 m във вертикалната  равнина и десетки километри дължина. Свличания и паднали камъни препречват някои планински пътища в Родопите. Общите загуби от земетресението превишават 60 милиона златни лева. Наблюдавана-та интензивност в епицентрал-ната област отново е Х-та степен по МШК. Тези силни земетресения принадлежат към Пловдивската земетръсна зона

Активни земетръсни зони са Софийската (най-силно земетресе-ние - през 1858 година. с магнитуд около 6.5 и интензивност - IХ-та степен), Велинградската, Местенс-ката, Родопската, Ямболската и някои други с по-слаби земетръсни прояви. Изобщо за периода от 1901 до 1928 година около десетина земетресения от български огнища с магнитуд 6.0 или по-голям предизвикват тежки разрушения и жертви в страната.

  След 1928 година страната ни не е разтърсвана от толкова силни местни земетресения, което говори за сеизмично затишие. То продължава вече 70 години. През 1977 и 1986 г. стават земетресе-нията съответно във Велинград и Стражица. Първото не взема човешки жертви, второто - с магнитуд 5.7 - 3 души. Разруше-нията в Стражица са за над 70 млн. лв. Подобни земетресения обаче са несравнимо по-слаби от описаните по-горе и стават средно на 10-15 години.