Битка при Москва
Битка при Москва
Битката при Москва (1941-42 г.) е поредица от отбранителни и настъпателни операции на съветските войски, в хода на Втората световна война, с цел отбраната на гр. Москва и разбиване на немските войски. Боевете започват на 30 септември 1941 г. и завършва в средата на април 1942 г. с победа на съветските войски. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Отново в руски ръце са районите около Калинин, Рязан и Тула. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на немската армия.
Планът на германците за настъпление към Москва е разработен още в хода на сраженията при Киев. Получава кодовото име „Тайфун“, а за провеждането му е отговорна група армии „Център“. В началото на операцията тя се състои от три полеви армии - 2-ра, 4-та и 9-та и три танкови групи - 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33 % от пехотните и 64 % от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на линията Архангелск - Астрахан. Групата армии „Център“ е развърната за настъпление в полосата Адрианопол – Глухова. Полосата е ограничена на юг от курското направление, а на север - от калининското. В района на Духовщина, Рославля и Шостки са съсредоточени три ударни групировки. След пробива на съветската отбрана, една от танковите групировки - тази под Рославля, трябва да настъпва на североизток срещу Вязма, и там да се съедини с другата ударна група, настъпваща към Вязма от северозапад. По този начин е планирано да се обкръжи и унищожи намиращата се в района на Смоленск групировка на съветските войски. На 2-ра танкова група (с главнокомандващ генерал Гудериан) е поставена задача да настъпи от района на Глуховка (близо до Орел), между Новгород-Северски и Брянск и да излезе в тил на противника, сковаван по фронта от войските на 2-ра армия. Срещу немските войски са разположени Западния, Резервния и Брянския фронт.
Московска операция 1941
Московската отбранителна операция е проведена в периода 30 септември - 5 декември 1941 г. Настъплението на немските войски срещу Москва, съгласно плана „Тайфун“ започва на две направления: брянско (30 септември 1941 г.) и вяземско (2 октомври 1941 г.). Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски, немците извършват пробив в отбраната им и с цената на големи загуби в края на ноември и началото на декември 1941 г. успяват да излязат на рубежа Волга – Москва, да форсират р. Нара и да достигнат пред гр. Кашира на юг. По-нататъшните опити на немците да настъпят срещу Москва са осуетени. Немските войски са обезкървени в Московската отбранителна операция и спират настъплението си на изток за прегрупиране на войските.
Състав на войските:
- Западен фронт (генерал-полковник Иван Конев, от 10 октомври 1941 г. армейски генерал Георгий Жуков)
- Резервен фронт (маршал Семьон Будьони)
- Брянски фронт (генерал-лейтенант Андрей Ерьоменко, от октомври генерал-майор Г.Ф.Захаров)
- Калинински фронт (генерал-полковник Иван Конев)
Цел: да се отрази настъплението на немските войски от състава на група армии „Център“ (фелдмаршал Федор фон Бок) срещу Москва и да се обезкървят ударните му групировки. В хода на Московската отбранителна операция съветските войски осъществяват следните фронтови отбранителни операции:
- Орловско-Брянска фронтова отбранителна операция.
- Вяземска фронтова отбранителна операция.
- Можайско-Малоярославска фронтова отбранителна операция.
- Калининска фронтова отбранителна операция.
- Клинско-Солнечногорска фронтова отбранителна операция.
- Наро-Фоминска фронтова отбранителна операция.
- Тулска фронтова отбранителна операция.
В края на ноември – началото на декември 1941 г. и последните опити на немските войски да се промъкнат към Москва са осуетени и са създадени условия за преминаването на съветските войски в контранастъпление.