Следвоенен период
Следвоенен период
След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в антихитлеристката коалиция, територията на СССР е разширена след присъединяването на Южен Сахалин и Курилските острови, района Петсамо (Печенга), Клайпеда, Кьонигсберг (Калининград), Закарпатска Украйна. Освен това Червената армия спомага за инсталиране на комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват про-съветска политика. През втората половина на 1940-те години Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези държави да бъдат буферна зона между СССР и западните страни, опасявайки се от западна интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.
В следвоенният период в страната дълго се възстановява разрушената инфраструктура и икономика. Това е съпроводено от крайни и жестоки мерки от страна на съветските власти и особено в новоприсъединените територии, репресии спрямо представителите на националната буржоазия, интелигенция, предишната държавна власт и участниците в съпротивата в Западна Украйна, Западен Беларус и Прибалтика.
Следвоенните гонения продължават ("Борба срещу космополитизма", "Ленинградското дело" и др.), които секват едва след смъртта на Сталин; скъсани са съюзническите отношения със Западните страни, започва Студената война между двете системи, надпревара във въоръжаването и космическите програми.
На XX конгрес на КПСС (1956) Никита Хрушчов, на закрито заседание прочита доклад „За култа към личността и неговите последствия“ на Сталин. Започва реабилитация на жертвите от репресиите, разрешено е връщането по родните места на депортираните народи (с изключение на кримските татари и турците-месхетинци); отделя се голямо внимание на повишаването на жизнения стандарт на народа, развитие на селското стопанство, жилищното строителство и леката промишленост.
Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства от отделните направления на науката и техниката, позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в света атомна електроцентрала (1954), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята - Спутник (1957), първият космически кораб с летец-космонавт (1961); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от ядрена война (Договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие 1963 и др.).
През 1964 година начело на партията и държавата застава Леонид Брежнев. Той прекъсва умерената либерализация, започнала под управлението на Хрушчов, и увеличава политическите репресии. Същевременно икономическите реформи, предприети по инициатива на Алексей Косигин, са забавени или спрени, и са пренебрегнати съветите на съветските икономисти за промяна в организацията на плановата икономика. Управлението на Брежнев довежда до застой в икономическото и държавно развитие на СССР.
Отслабването на международното напрежение се редува с въоръжен натиск и опити за заглушаване на реформирането в Унгария (1956), Чехословакия (1968) и изпращането на войски в Афганистан (1979), които стават повод за повишаването на конфронтацията между двете системи и надпревара във въоръжаването.