Операция Багратион
Операция Багратион
| Битка за Франция | |||||||
| Конфликт: Част от Втората световна война | |||||||
 Британски и френски военнопленници в Северна Франция. |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 Нацистка Германия Румъния Унгария
|
 Съветски съюз
|
||||||
| Командири | |||||||
| Ернст Буш (до 28 юни) Валтер Модел(Група армии „Ц“) Ханс Йордан(9-та армия) Георг-Ханс Райнхарт(3-та танкова армия) Курт фон Типелскирх(4-та армия) Валтер Вайс(2-ра армия) |
Георгий Жуков Александър Василевски Иван Баграмян Иван Черняховски Константин Рокосовски Георги Захаров
|
||||||
| Сили | |||||||
| 486, 493 войника[1] 118 танка[2] 377 самоходни артилерийски установки[2] 2, 589 оръдия[2] 602 бомбардировача[2] Общо: 2 862 000 |
1, 254, 3007 войника 2, 715 танка[2] 1, 355 самоходни артилерийски установки[2] 24, 363 оръдия[2] 5, 327 бомбардировача[3] |
||||||
| Загуби | |||||||
| Точни загуби неизвестни Залога:150, 000 заловени Общо: 300,000-350,000[4] Фрисер:26, 397 убити 109, 776 ранени 262, 929 изчезнали или пленени Общо: 399, 102}[5] |
180, 040 убити, изчезнали или пленени 590, 848 ранени Общо:770,888[6] 2, 957 танка и самоходни артилерийски установки[7] 2, 447 оръдия[8] 822 самолета[8] |
||||||
Операция „Багратион“ e мощна настъпателна операция на Червената армия в периода 23 юни - 29 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството. Наречена е в чест на руския принц и пълководец от Френско-руската война (1812 г.) генерал Пьотр Багратион.
В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии „Център“. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение на СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Германия не успява да компенсира тези загуби.
В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии „Център“. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение на СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Германия не успява да компенсира тези загуби.
Към юни 1944 година, фронтовата линия на Източни фронт падала на линията Витебск — Орша — Могилев — Жлобин, образувайки голям клин насочен навътре към СССР. Тук, на територията на Белорусия се намирала дълбоко ешелонираната отбрана на група армии "Център". На този участък Червената Армия не можела да продължи, обхождайки "клина" от север и юг - възниквала опасност за удари по фланговете на настъпващите части от съответните посоки. Поради това се налагало да се унищожи този клин и заемащата го група армии "Център" и да се пристъпи към освобождаването на Белорусия.
Съдържание |
Съотношение на силите
Данните за съотношението на силите, участвали в този сблъсък е различно според различните източници. Според източника «Операции советских вооруженных сил в ВОВ» От страна на СССР взели участие 1 200 000 души, без да се брои личния състав на тиловите части, докато от немска страна вземат участие 900 000 души, от които около 400 000 души личен състав в тиловите части. Срещу четири фронта на Червената Армия противостояли четири армии на Вермахта:
- 2-ра Армия от група армии "Център", удържаща района от Пинск до Припят, намираща се на 300 км източно от фронтовата линия
- 9-та Армия от група армии "Център", отбраняваща района от двата края на р. Березина, югоизточно от Бобруйск.
- 4-та Армия и 9-та танкова армия от група армии "Център", заемащи района на междуречието Березина-Днепър, както и плацдарм от Бюхов до район североизточно от Орши. Също така части на 3-та танкова армия заемат района във Витебск
Подготовка на операцията
Първоначално съветското командване разглеждало операция “Багратион” като повторение на Курск, нещо като нов “Кутузов” или “Румянцев”, с огромен разход на боеприпаси при последвалото настъпление и скромно придвижване напред от 150-200 км. Тъй като операции от този тип – без пробив в оперативна дълбочина, с дълги и упорити боеве в зоната на тактическа отбрана на изтощение – изисквало огромни количества боеприпаси и относително малки количества гориво за механизираните части и неголеми сили за възстановяване на ЖП транспорта, то фактическото развитие на операцията се оказало изненадващо за съветското командване.
Ход на бойните действия
Предварителния етап на операцията започвал на третата година от атаката на Германия над СССР – 22.VI.1944 г. Както и в Отечествената война от 1812 г. едно от местата където се провели значителни сражения се оказала р. Березина.
Тук, части на Червената Армия в състав 1-ви Прибалтийски, 3-ти, 2-ри и 1-ви Белоруски фронт (под командването на армейски генерал Иван Баграмян, генерал-полковник Иван Черняховски, армейски генерал Георги Захаров, армейски генерал Константин Рокосовски) при поддръжка на партизаните разкъсали на много участъци отбраната на немската Група армии “Център” (под командването на генерал-фелдмаршал Ернст Буш, заменен от Валтер Модел) обкръжили и ликвидирали крупни групировки на противника в района на Витебск, Бобруйск, Вилнюс, Брест и източен Минск, освободили Белорусия и нейната столица Минск (3-ти юли), голяма част от Литва и нейната столица Вилнюс (13-ти юли), източната част на Полша и излезли на рубеж при реките Нарва и Висла и границата с Източна Прусия.
Операцията била проведена в два етапа. Първият етап започнал на 23 юни 1944 г., като се състоял в следните фронтови настъпателни операции:
- Витебско-Оршанска операция [1]
- Могилевска операция [2]
- Бобруйска операция [3]
- Полска настъпателна операция [4]
- Минска операция [5]
Вторият етап на операция “Багратион” започнал на 5 юни 1944 г. и продължил до 29 август 1944 г. Той се състоя от следните настъпателни операции:
- Вилнюска фронтова настъпателна операция [6]
- Шяуляйска операция
- Белостокска операция [7]
- Люблин-Брестка операция [8]
- Каунаска операция
- Осовецка операция
Резултати от операция Багратион
Операция “Багратион” е триумф в теорията на съветското военно изкуство, благодарение на добрата координция на настъпателното движение по всички фронтове и проведените операции по дезинформация на противника за мястото на главното настъпление, започнало в лятото на 1944 година.
За да демонстрира на съюзниците значимостта на успеха, 57 600 немски военнопленници, заловени край Минск, били прекарани през Москва – около три часа колоната от военнопленници била превеждана по улиците на Москва, а след марша улиците били измити и почистени основно.
Големи били загубите и на Германия в командния състав: 9 генерали убити, 22 попаднали в плен, 1 изчезнал безследно и двама се самоубили.
Американският изследовател Стивън Залога през 1995 година обобщил загубите на немските войски в горе-долу следните рамки: 300 000 убити, 250 000 ранени, 120 000 взети в плен (основен пункт за задържане на пленените немци станал град Бобруйск). Общи загуби: около 670 000 човека.
Според съветски данни в периода 23 юни – 23 юли немците понесли 381 000 убити, 158 480 пленени, 2 735 танкове и самоходки унищожени, 631 самолета и 57 152 автомашини. Тоест месец след началото на операцията били убити или пленени общо 540 000 немски войници, като за тях споменал Сталин в речта си от 7.XI.1944 г.:
”В историческото сражение на белоруската земя Червената Армия напълно разби група армии “Център” в състав три армии, унищожи или плени 540 000 немски войници и офицери. В битката на юг Червената Армия обкръжила и унищожила немски войски в състав две армии. При тези сражения съветските войски избили или взели в плен над 250 000 немски войници и офицери.”
Загубите на СССР след завършека на операцията: 2956 танкове и 2446 единици артилерия, 822 самолета. Човешки загуби – 178 507 човека (7.6% от личния състав на взелите участие в операцията части) убити и изчезнали безследно, 587 308 ранени. Настъплението на съветските войски било съпроводено с тежки боеве. При щурма на Брест били убити около 10 000 немци и около 5 000 още били взети в плен. Съветските войски на практика влезли в пуст град. Успехът на настъплението бил гарантиран от героизма на войниците и армейски генерал Рокосовски, разработил Люблинско-Брестката операция. При навлизането в Прибалтика на съветските части силно оредели, се наложило да отстъпят, като войската по целият фронт преминала в отбрана.
Последвали събития
В огромната празнина широка около 900 км, получила се след разгрома на група армии “Център” открило в немската отбрана линия между група армии “Юг” и група армии “Север” и навлезлите съветски войски за половин месец достигнали до Източна Прусия - предния пост на Третия Райх. Група армии “Север” се оказала отрязана от всички свързващи я пътища и линии и останала така в т. нар. Курляндски Котел до капитулацията на Германия през 1945 г.