Значението на САЩ във войната
Значението на САЩ във войната
Източници на информация, които сме използвали:
1. Атлас по история и цивилизация за 6. клас, изд. "Просвета", София
2. Мишев, Р. История на страните в Европа и Северна Америка 1871г. - 1918г., изд. "Веста"
3. Учебник по История за 9 клас, изд. "Анубис"
4. http://www.p2pbg.com/index.php
5. http://wapedia.mobi/
6. http://www.spartacus.schoolnet.co.uk
Нарастващата зависимост между бързия възход на американската икономика и реализацията на нейните продукти в страните от Антантата е коментирана от държавния секретар Роберт Лансинг и финансовия министър Мак Аду още в края на 1915 г. И двамата препоръчват да се помогне на съюзниците, защото в противен случай ще настъпи икономически крах. Подобни гласове се чуват все по-често сред влиятелните икономически кръгове. Но даването на заеми от страна на правителството противоречи на обявения неутралитет и би означавало вземане на страна в конфликта войната. Възниква въпросът подготвени ли са страната и правителството за подобно решение.
Още в първите месеци след началото на войната някои от влиятелните политически фигури започват да изказват опасения от последиците на евентуална победа на Германия. Дейци като бившите президенти Т. Рузвелт и У. Тафт, бившият държавен секретар Е. Руут, лидерът на републиканците сенаторът Х. К. Лодж, председателят на Върховния съд Уайт и други ясно изразяват подкрепата си на държавите от Антантата. Въпреки че всеобщото мнение е в полза на неутралитета, с течение на времето започват да се чуват изявления, според които войната между САЩ и Германия не е невъзможна.
Подобни настроения се оформят и в самото правителство. Там евентуалната победа на Германия се преценява като рязко нарушаване на баланса на силите с произлизащите от това отрицателни последици за самите Съединени щати. Във Вашингтон си дават ясна сметка, че следващата цел на една “германска” Европа е американския континент. Външнополитическият съветник на президента полковник Хауз казва: “Съединените щати, невъоръжени, биха застанали лице срещу лице с агресивна държава, способна да провежда със сила политика на експанзия в Южна и Централна Америка.” И добавя: “САЩ не могат да допуснат поражението на съюзниците, като оставят Германия господстващ военен фактор в света. Следващ обект на нападение безспорно бихме били ние и “доктрината Монро” би се превърнала в “къс хартия”. Към същото мнение клони и президентът Уилсън. В края на август 1914 г. той споделя с Хауз, че победата на Германия ще измени съдбата на цивилизацията и ще превърне САЩ в милитаристична държава. Така още в първите месеци след началото на войната в Съединените щати се създава мнението, че не трябва да се допуска победата на Германия. Пряк резултат от това е и благоприятната за страните на Антантата икономическа политика на неутралитета. На практика през трите години на американския неутралитет САЩ предоставят на Антантата широки възможности за закупуване на необходимите им суровини, продоволствие и снаряжение за водене на войната.
Преценката за Германия като опасен потенциален противник не води обаче до абсолютни крайности. За САЩ е неизгодна и пълна военна победа на Антантата над Централните сили. Това също би довело до нарушаване баланса на силите в Европа. В този случай би се получило прекомерно от американска гледна точка, усилване на Англия, Франция, Русия и Италия. През 1914-1916 г. страните на Антантата са уговорили с договори помежду си подялбата на ред територии в Европа и Турция. Макар тези договори да са пазени в тайна, президентът Уилсън и полковник Хауз подозират, че военните цели на Антантата имат завоевателен характер. Не по-малък проблем поставя пред САЩ и участието на Япония във войната срещу Германия. Използвайки конфликта в Европа, Япония разширява силно своето влияние в Китай, което е неизгодно за американската политика в Далечния изток. Съединените щати се оказват в положение, при което абсолютната победа на всяка воюваща групировка заплашва потенциално техните интереси. Следователно въпросът за отношението на Америка към войната много се усложнява - от една страна е необходимо да се помогне на Антантата и да не се допусне победа на по-опасния противник, а от друга - да се осигурят американските интереси в края на войната.
Тези проблеми често са предмет на обсъждане между президента Уилсън и полковник Хауз. След август 1914 г. Уилсън се нуждае постоянно от мнението и идеите на своя неофициален съветник, защото опитът на президента в областта на международните отношение все още не е много богат. Плод на тяхната съвместна работа в края на 1915 г. е изработването на концепция за американско посредничество между воюващите групировки с възможности за влизането на САЩ във войната. По това време военните действия не се развиват в полза Антантата. През лятото на 1915 г. Германия печели успехи както на бойното поле, така и в дипломатическата област. Провалът на Дарданелската операция, организирана от Англия и Франция, влизането на България във войната, разгромът на Сърбия, окупирането на големи територии от Франция и Русия, създават впечатление, че Германия ще победи. От Берлин американският посланик пише: “На нас тук ни се струва, че Германия печели войната.” С плана за посредничество се търси възможност да се окаже помощ на Антантата, като едновременно с това се реализират американските интереси.
Американската инициатива предвижда свикване на международна конференция с участието на воюващите страни и неутралните държави. Смята се, че на конференцията САЩ със своята пораснала икономическа мощ и стратегически предимства на невоюваща велика сила ще бъдат водач на блока от неутрални държави и същевременно посредник и арбитър между воюващите групировки с големи възможности за налагане на своето мнение по всички въпроси. Уилсън и Хауз предвиждат условия за разрешаване на конфликта, близки до тези на Антантата. В случай на отказ на предложените условия от страна на Германия, Съединените щати ще влязат във война с нея. Извоюваната след това с решаващата американска помощ победа би осигурила на САЩ първостепенна позиция в лагера на победителите.
Според Белия дом осъществяването на този план трябва да стане със съгласието на Англия и Франция и по тяхна покана.. Затова в края на декември 1915 г. полковник Хауз заминава с предложението за Европа. След разговори в Лондон и Париж, той успява да получи принципното съгласие на Англия. То е изразено в меморандум на английския министър Едуард Грей. В него Грей приема американския план, но оставя за Англия и Франция правото да определят момента, когато той може се приложен в действие. Постигнатото съглашение е одобрено по принцип от президента. По този начин в началото на 1916 г. САЩ имат готовност за намеса, но за това е необходимо одобрението на Англия и Франция.
На пръв поглед изглежда, че за това няма пречки. Голямото германско настъпление при Вердюн през лятото на 1916 г. поставя в трудно положение Антантата. С течение на времето обаче става ясно, че Франция ще издържи на военното напрежение. Голямото настъпление на руския генерал Брусилов на Източния фронт също поражда оптимизъм. Надеждите, че Антантата сама ще се справи с Германия като усили морската блокада, нарастват. В същата степен намаляват шансовете тя да се обърне за помощ към САЩ. За нея вмешателството на САЩ е неизгодно. Според страните от Антантата подялбата на ред територии помежду им не би била одобрена от САЩ, тъй като раждането на нови сфери на влияние противоречи на американските интереси. Отделните искания на някои страни биха могли да породят спорове със САЩ. За Русия това са полския въпрос и въпроса за Проливите, за Италия - ред нейни искания за територии, в които принципът на национална принадлежност не е в нейна полза. Франция иска пълен разгром на Германия и превръщането й във второстепенна икономическа и военна сила, нещо с което САЩ също не могат да се съгласят. Тези съображения определят отношението на Антантата към американския проект.
Във Вашингтон напразно очакват съюзниците да отправят уговорената покана. Виждайки колебанието на Антантата и считайки, че моментът е благоприятен, в началото на май президентът одобрява инициативата на Хауз отново да се свърже с Грей, за да бъде изпълнен набелязаният план. На искането на Хауз обаче от Англия отговарят с мъгляви фрази, които по същество означават отказ.
В Белия дом са разочаровани. Отказът потвърждава съмненията на президента и Хауз за завоевателните цели на Антантата. И двамата смятат, че намесата на САЩ във войната не трябва да спомогне за осъществяването на тези цели.
Така намеренията на САЩ да се намесят в световния конфликт през пролетта на 1916 г. не се осъществяват. Това има голямо значение за окончателното ориентиране на външната политика на САЩ. Разочарован от опита си да действа в посока на мира заедно с Антантата, Уилсън решава да направи това вече сам. На 27 май той произнася голяма реч по въпросите на мира, която представлява повратен пункт в историята на външната политика на САЩ и поставя основите на отношението на САЩ към проблемите на войната и следвоенното устройство.
В речта си Уилсън отбелязва безсилието на дипломацията в Европа. За запазване на бъдещия мир той предлага създаването на нова система в международните отношения, която да бъде основана на няколко основни принципа:
Всеки народ да има право да избира върховната власт, под която ще живее.
Малките държави да имат право да ползват същото уважение към своя суверенитет и териториална неприкосновеност, каквито очакват и изискват големите и могъщи държави.
Източници на информация, които сме използвали:
1. Атлас по история и цивилизация за 6. клас, изд. "Просвета", София
2. Мишев, Р. История на страните в Европа и Северна Америка 1871г. - 1918г., изд. "Веста"
3. Учебник по История за 9 клас, изд. "Анубис"
4. http://www.p2pbg.com/index.php
5. http://wapedia.mobi/
6. http://www.spartacus.schoolnet.co.uk
Нарастващата зависимост между бързия възход на американската икономика и реализацията на нейните продукти в страните от Антантата е коментирана от държавния секретар Роберт Лансинг и финансовия министър Мак Аду още в края на 1915 г. И двамата препоръчват да се помогне на съюзниците, защото в противен случай ще настъпи икономически крах. Подобни гласове се чуват все по-често сред влиятелните икономически кръгове. Но даването на заеми от страна на правителството противоречи на обявения неутралитет и би означавало вземане на страна в конфликта войната. Възниква въпросът подготвени ли са страната и правителството за подобно решение.
Още в първите месеци след началото на войната някои от влиятелните политически фигури започват да изказват опасения от последиците на евентуална победа на Германия. Дейци като бившите президенти Т. Рузвелт и У. Тафт, бившият държавен секретар Е. Руут, лидерът на републиканците сенаторът Х. К. Лодж, председателят на Върховния съд Уайт и други ясно изразяват подкрепата си на държавите от Антантата. Въпреки че всеобщото мнение е в полза на неутралитета, с течение на времето започват да се чуват изявления, според които войната между САЩ и Германия не е невъзможна.
Подобни настроения се оформят и в самото правителство. Там евентуалната победа на Германия се преценява като рязко нарушаване на баланса на силите с произлизащите от това отрицателни последици за самите Съединени щати. Във Вашингтон си дават ясна сметка, че следващата цел на една “германска” Европа е американския континент. Външнополитическият съветник на президента полковник Хауз казва: “Съединените щати, невъоръжени, биха застанали лице срещу лице с агресивна държава, способна да провежда със сила политика на експанзия в Южна и Централна Америка.” И добавя: “САЩ не могат да допуснат поражението на съюзниците, като оставят Германия господстващ военен фактор в света. Следващ обект на нападение безспорно бихме били ние и “доктрината Монро” би се превърнала в “къс хартия”. Към същото мнение клони и президентът Уилсън. В края на август 1914 г. той споделя с Хауз, че победата на Германия ще измени съдбата на цивилизацията и ще превърне САЩ в милитаристична държава. Така още в първите месеци след началото на войната в Съединените щати се създава мнението, че не трябва да се допуска победата на Германия. Пряк резултат от това е и благоприятната за страните на Антантата икономическа политика на неутралитета. На практика през трите години на американския неутралитет САЩ предоставят на Антантата широки възможности за закупуване на необходимите им суровини, продоволствие и снаряжение за водене на войната.
Преценката за Германия като опасен потенциален противник не води обаче до абсолютни крайности. За САЩ е неизгодна и пълна военна победа на Антантата над Централните сили. Това също би довело до нарушаване баланса на силите в Европа. В този случай би се получило прекомерно от американска гледна точка, усилване на Англия, Франция, Русия и Италия. През 1914-1916 г. страните на Антантата са уговорили с договори помежду си подялбата на ред територии в Европа и Турция. Макар тези договори да са пазени в тайна, президентът Уилсън и полковник Хауз подозират, че военните цели на Антантата имат завоевателен характер. Не по-малък проблем поставя пред САЩ и участието на Япония във войната срещу Германия. Използвайки конфликта в Европа, Япония разширява силно своето влияние в Китай, което е неизгодно за американската политика в Далечния изток. Съединените щати се оказват в положение, при което абсолютната победа на всяка воюваща групировка заплашва потенциално техните интереси. Следователно въпросът за отношението на Америка към войната много се усложнява - от една страна е необходимо да се помогне на Антантата и да не се допусне победа на по-опасния противник, а от друга - да се осигурят американските интереси в края на войната.
Тези проблеми често са предмет на обсъждане между президента Уилсън и полковник Хауз. След август 1914 г. Уилсън се нуждае постоянно от мнението и идеите на своя неофициален съветник, защото опитът на президента в областта на международните отношение все още не е много богат. Плод на тяхната съвместна работа в края на 1915 г. е изработването на концепция за американско посредничество между воюващите групировки с възможности за влизането на САЩ във войната. По това време военните действия не се развиват в полза Антантата. През лятото на 1915 г. Германия печели успехи както на бойното поле, така и в дипломатическата област. Провалът на Дарданелската операция, организирана от Англия и Франция, влизането на България във войната, разгромът на Сърбия, окупирането на големи територии от Франция и Русия, създават впечатление, че Германия ще победи. От Берлин американският посланик пише: “На нас тук ни се струва, че Германия печели войната.” С плана за посредничество се търси възможност да се окаже помощ на Антантата, като едновременно с това се реализират американските интереси.
Американската инициатива предвижда свикване на международна конференция с участието на воюващите страни и неутралните държави. Смята се, че на конференцията САЩ със своята пораснала икономическа мощ и стратегически предимства на невоюваща велика сила ще бъдат водач на блока от неутрални държави и същевременно посредник и арбитър между воюващите групировки с големи възможности за налагане на своето мнение по всички въпроси. Уилсън и Хауз предвиждат условия за разрешаване на конфликта, близки до тези на Антантата. В случай на отказ на предложените условия от страна на Германия, Съединените щати ще влязат във война с нея. Извоюваната след това с решаващата американска помощ победа би осигурила на САЩ първостепенна позиция в лагера на победителите.
Според Белия дом осъществяването на този план трябва да стане със съгласието на Англия и Франция и по тяхна покана.. Затова в края на декември 1915 г. полковник Хауз заминава с предложението за Европа. След разговори в Лондон и Париж, той успява да получи принципното съгласие на Англия. То е изразено в меморандум на английския министър Едуард Грей. В него Грей приема американския план, но оставя за Англия и Франция правото да определят момента, когато той може се приложен в действие. Постигнатото съглашение е одобрено по принцип от президента. По този начин в началото на 1916 г. САЩ имат готовност за намеса, но за това е необходимо одобрението на Англия и Франция.
На пръв поглед изглежда, че за това няма пречки. Голямото германско настъпление при Вердюн през лятото на 1916 г. поставя в трудно положение Антантата. С течение на времето обаче става ясно, че Франция ще издържи на военното напрежение. Голямото настъпление на руския генерал Брусилов на Източния фронт също поражда оптимизъм. Надеждите, че Антантата сама ще се справи с Германия като усили морската блокада, нарастват. В същата степен намаляват шансовете тя да се обърне за помощ към САЩ. За нея вмешателството на САЩ е неизгодно. Според страните от Антантата подялбата на ред територии помежду им не би била одобрена от САЩ, тъй като раждането на нови сфери на влияние противоречи на американските интереси. Отделните искания на някои страни биха могли да породят спорове със САЩ. За Русия това са полския въпрос и въпроса за Проливите, за Италия - ред нейни искания за територии, в които принципът на национална принадлежност не е в нейна полза. Франция иска пълен разгром на Германия и превръщането й във второстепенна икономическа и военна сила, нещо с което САЩ също не могат да се съгласят. Тези съображения определят отношението на Антантата към американския проект.
Във Вашингтон напразно очакват съюзниците да отправят уговорената покана. Виждайки колебанието на Антантата и считайки, че моментът е благоприятен, в началото на май президентът одобрява инициативата на Хауз отново да се свърже с Грей, за да бъде изпълнен набелязаният план. На искането на Хауз обаче от Англия отговарят с мъгляви фрази, които по същество означават отказ.
В Белия дом са разочаровани. Отказът потвърждава съмненията на президента и Хауз за завоевателните цели на Антантата. И двамата смятат, че намесата на САЩ във войната не трябва да спомогне за осъществяването на тези цели.
Така намеренията на САЩ да се намесят в световния конфликт през пролетта на 1916 г. не се осъществяват. Това има голямо значение за окончателното ориентиране на външната политика на САЩ. Разочарован от опита си да действа в посока на мира заедно с Антантата, Уилсън решава да направи това вече сам. На 27 май той произнася голяма реч по въпросите на мира, която представлява повратен пункт в историята на външната политика на САЩ и поставя основите на отношението на САЩ към проблемите на войната и следвоенното устройство.
В речта си Уилсън отбелязва безсилието на дипломацията в Европа. За запазване на бъдещия мир той предлага създаването на нова система в международните отношения, която да бъде основана на няколко основни принципа:
Всеки народ да има право да избира върховната власт, под която ще живее.
Малките държави да имат право да ползват същото уважение към своя суверенитет и териториална неприкосновеност, каквито очакват и изискват големите и могъщи държави.
Последно модифициране: петък, 15 юли 2011, 00:03