Развитие на САЩ
Източници на информация, които сме използвали:
1. Атлас по история и цивилизация за 6. клас, изд. "Просвета", София
2. Мишев, Р. История на страните в Европа и Северна Америка 1871г. - 1918г., изд. "Веста"
3. Учебник по История за 9 клас, изд. "Анубис"
4. http://www.p2pbg.com/index.php
5. http://wapedia.mobi/
6. http://www.spartacus.schoolnet.co.uk
Правителството разбира до какви опасни последици може да доведе подводната война. На първо място тя би ограничила силно доходната търговия с цяла Европа. Погледнато в стратегическа перспектива, подводната война изглежда доста ефективна за Германия. При успех тя би прекъснала главните снабдителни линии на Антантата и може да наклони везните на войната в полза на Централните сили. Тази крайност не е желана в САЩ, макар нежеланието да не е явно демонстрирано. Затова след обявяването на подводната война президентът Уилсън изпраща в Берлин декларация, в която заявява, че САЩ ще вземат мерки за осигуряване правото на неутрална търговия.
Три месеца след това, на 6 май 1915 г., е първият драматичен акт на германската подводна война. Близо до южните брегове на Ирландия, немската подводница “У-20” торпилира един от най-големите пътнически лайнери - “Лузитания”. За около двадесетина минути корабът потъва. От 1959 човека на борда загиват 1195,от тях 124 американци. Потопяването на “Лузитания” предизвиква в САЩ взрив от възмущение. Пресата публикува ужасяващи подробности и снимки на загиналите. Няколко дни по-късно Уилсън изпраща остра нота до германското правителство. В нея той протестира срещу методите на подводната война и изисква от Германия да се вземат всички мерки, които да изключат повтарянето на подобни инциденти.
В Берлин бавят отговора на нотата, тъй като има спорове между привържениците на крайните действия и политиците, опасяващи се от разрив със САЩ. Вашингтон не отслабва натиска и на германския посланик е дадено да разбере, че продължаването на подводната война може да доведе до скъсване на отношенията между двете страни. Скоро след това в Берлин е взето решение за ограничаване на подводната война, за което САЩ са уведомени. До пролетта на 1916 г. отношенията между двете страни не са смущавани. Но потопяването през март 1916 г. на неутралния кораб “Съсекс” е повод за нова остра реакция на Белия дом. Президентът открито заплашва Германия със скъсване на отношенията. В Берлин отново се повежда борба между военноморските и политическите кръгове. Последните надделяват и до началото на 1917 г. подводната война не засяга неутралните търговски кораби. Така благодарение на американската намеса Германия е принудена да изостави едно от най-ефективните си оръжия и опасността, надвиснала над морските комуникации на Антантата е ликвидирана.
Ограничаването на дейността на германските подводници засилва още повече американската търговия с Антантата. Увеличаването на покупките обаче твърде скоро поставя въпроса за начина на заплащането им. Няколко седмици след обявяването на неутралитета, правителството във Вашингтон възлага забрана на американските банки да предоставят заеми и кредити на воюващите страни. Това решение е продиктувано от желанието американските стоки да се продават срещу налични пари, злато или американски ценни книжа, каквито страните на Антантата, главно Англия и Франция, притежават в голямо количество. Така до есента на 1915 г. покупките са заплащани в наличност и американски ценни книжа. Въпреки че в края на март 1915 г. правителството разрешава да се дават кредити, Антантата ползва слабо тази възможност и продължава да плаща по стария начин, тъй като финансовата й мощ още не е разклатена. Резултатът от тази политика на разплащане в периода от края на 1914 г. до началото на 1916 г. е, че преобладаващата част от американските ценни книжа, които дотогава се намират в Англия и Франция, се завръщат в САЩ. Успоредно с това към Новия свят се движи и поток от злато. Данните за продажба на злато показват, че САЩ се превръщат в световно хранилище на благородния метал. Докато в 1914 г. САЩ продават злато на стойност 45 499 870 долара, то през 1915 г. техните златни запаси се увеличават с 25 344 607 долара, през 1916 г. с 403 759 753 долара, а през 1917 г. с 685 254 801 долара.
Към края на 1915 г. финансовото положение на Антантата започва да се влошава. Тече втората година от войната и средствата за доставки от Съединените щати намаляват. Малките кредити не са достатъчни за покриване на огромните поръчки направени в САЩ. Американските банки се страхуват да отпускат големи кредити без гаранцията на правителството. В същото време забраната за даване на заеми на воюващите страни още е в сила. С преодоляването на тази забрана се заема могъщата финансова група на Морган, който още в началото на 1915 г. става главен търговски представител на Англия и Франция. Под нейния натиск в средата на септември 1915 г. правителството отменя правителствената забрана за банкови заеми. Само месец след това Морган успява да осигури отпускането на един 500-милионен заем за Англия и Франция. През следващата 1916 г. Антантата получава от американските банки нови огромни заеми. За периода от ноември 1915 г. до ноември 1916 г. Англия и Франция получават 1 257 млн. долара. Тежкото положение на Антантата през 1916 г. обаче кара американските банки да проявяват предпазливост и по-голямата част от заемите по тяхно желание са обезпечени със злато и ценни книжа. На искането на английското правителство през октомври 1916 г. за нов заем от 1500 млн. долара, който то не е в състояние да обезпечи, е отговорено с отказ. Един месец по-късно Федералната резервна система се обявява срещу отпускането на необезпечени заеми на Антантата. Англия е принудена да се откаже от своето искане и да изпрати в следващите месеци в САЩ злато и ценни книжа на стойност 605 млн. долара. В замяна на това Англия и Франция получават от септември 1916 г. до февруари 1917 г. около 900 млн. долара.
Общият резултат от финансовите взаимоотношения между САЩ и Антантата показва огромното активно салдо за американските банки и фирми. През целия период на неутралитета Антантата получава американски стоки за около 7 милиарда долара. Тази сума е покрита по следния начин: около 1600 млн. долара представлява експортът на Антантата в САЩ, в ценни книжа - 1400 млн. долара, злато за 1100 млн. долара, 2400 млн. долара заеми от американски банки, 500 млн. долара погасени дългове към Англия и Франция.
Съединените щати се превръщат в световен банкер. Във финансово отношение воюващите държави и особено Антантата са напълно зависими от САЩ. В края на лятото президентът заявява на събрание на бизнесмени в Детройт: “В течение на последните една-две години ние престанахме да бъдем страна-длъжник и станахме страна-кредитор. На нас в голяма степен ни се пада да финансираме света...”
От икономическа и финансова гледна точка обаче в края на 1916 г. и началото на 1917 г. преимуществата на неутралитета започват да се изчерпват. Причините за това са отслабналите възможности на Антантата да обезпечава своите поръчки и заеми със злато и ценни книжа. Освен това паричните й нужди са стигнали такива размери, че частните банки не са в състояние да ги удовлетворяват. Огромните искания могат да бъдат посрещнати само от правителствени заеми. Така в началото на 1917 г. неутралитетът не носи повече икономически и финансови изгоди и САЩ се изправят пред заплахата от икономическа криза.
1. Атлас по история и цивилизация за 6. клас, изд. "Просвета", София
2. Мишев, Р. История на страните в Европа и Северна Америка 1871г. - 1918г., изд. "Веста"
3. Учебник по История за 9 клас, изд. "Анубис"
4. http://www.p2pbg.com/index.php
5. http://wapedia.mobi/
6. http://www.spartacus.schoolnet.co.uk
Правителството разбира до какви опасни последици може да доведе подводната война. На първо място тя би ограничила силно доходната търговия с цяла Европа. Погледнато в стратегическа перспектива, подводната война изглежда доста ефективна за Германия. При успех тя би прекъснала главните снабдителни линии на Антантата и може да наклони везните на войната в полза на Централните сили. Тази крайност не е желана в САЩ, макар нежеланието да не е явно демонстрирано. Затова след обявяването на подводната война президентът Уилсън изпраща в Берлин декларация, в която заявява, че САЩ ще вземат мерки за осигуряване правото на неутрална търговия.
Три месеца след това, на 6 май 1915 г., е първият драматичен акт на германската подводна война. Близо до южните брегове на Ирландия, немската подводница “У-20” торпилира един от най-големите пътнически лайнери - “Лузитания”. За около двадесетина минути корабът потъва. От 1959 човека на борда загиват 1195,от тях 124 американци. Потопяването на “Лузитания” предизвиква в САЩ взрив от възмущение. Пресата публикува ужасяващи подробности и снимки на загиналите. Няколко дни по-късно Уилсън изпраща остра нота до германското правителство. В нея той протестира срещу методите на подводната война и изисква от Германия да се вземат всички мерки, които да изключат повтарянето на подобни инциденти.
В Берлин бавят отговора на нотата, тъй като има спорове между привържениците на крайните действия и политиците, опасяващи се от разрив със САЩ. Вашингтон не отслабва натиска и на германския посланик е дадено да разбере, че продължаването на подводната война може да доведе до скъсване на отношенията между двете страни. Скоро след това в Берлин е взето решение за ограничаване на подводната война, за което САЩ са уведомени. До пролетта на 1916 г. отношенията между двете страни не са смущавани. Но потопяването през март 1916 г. на неутралния кораб “Съсекс” е повод за нова остра реакция на Белия дом. Президентът открито заплашва Германия със скъсване на отношенията. В Берлин отново се повежда борба между военноморските и политическите кръгове. Последните надделяват и до началото на 1917 г. подводната война не засяга неутралните търговски кораби. Така благодарение на американската намеса Германия е принудена да изостави едно от най-ефективните си оръжия и опасността, надвиснала над морските комуникации на Антантата е ликвидирана.
Ограничаването на дейността на германските подводници засилва още повече американската търговия с Антантата. Увеличаването на покупките обаче твърде скоро поставя въпроса за начина на заплащането им. Няколко седмици след обявяването на неутралитета, правителството във Вашингтон възлага забрана на американските банки да предоставят заеми и кредити на воюващите страни. Това решение е продиктувано от желанието американските стоки да се продават срещу налични пари, злато или американски ценни книжа, каквито страните на Антантата, главно Англия и Франция, притежават в голямо количество. Така до есента на 1915 г. покупките са заплащани в наличност и американски ценни книжа. Въпреки че в края на март 1915 г. правителството разрешава да се дават кредити, Антантата ползва слабо тази възможност и продължава да плаща по стария начин, тъй като финансовата й мощ още не е разклатена. Резултатът от тази политика на разплащане в периода от края на 1914 г. до началото на 1916 г. е, че преобладаващата част от американските ценни книжа, които дотогава се намират в Англия и Франция, се завръщат в САЩ. Успоредно с това към Новия свят се движи и поток от злато. Данните за продажба на злато показват, че САЩ се превръщат в световно хранилище на благородния метал. Докато в 1914 г. САЩ продават злато на стойност 45 499 870 долара, то през 1915 г. техните златни запаси се увеличават с 25 344 607 долара, през 1916 г. с 403 759 753 долара, а през 1917 г. с 685 254 801 долара.
Към края на 1915 г. финансовото положение на Антантата започва да се влошава. Тече втората година от войната и средствата за доставки от Съединените щати намаляват. Малките кредити не са достатъчни за покриване на огромните поръчки направени в САЩ. Американските банки се страхуват да отпускат големи кредити без гаранцията на правителството. В същото време забраната за даване на заеми на воюващите страни още е в сила. С преодоляването на тази забрана се заема могъщата финансова група на Морган, който още в началото на 1915 г. става главен търговски представител на Англия и Франция. Под нейния натиск в средата на септември 1915 г. правителството отменя правителствената забрана за банкови заеми. Само месец след това Морган успява да осигури отпускането на един 500-милионен заем за Англия и Франция. През следващата 1916 г. Антантата получава от американските банки нови огромни заеми. За периода от ноември 1915 г. до ноември 1916 г. Англия и Франция получават 1 257 млн. долара. Тежкото положение на Антантата през 1916 г. обаче кара американските банки да проявяват предпазливост и по-голямата част от заемите по тяхно желание са обезпечени със злато и ценни книжа. На искането на английското правителство през октомври 1916 г. за нов заем от 1500 млн. долара, който то не е в състояние да обезпечи, е отговорено с отказ. Един месец по-късно Федералната резервна система се обявява срещу отпускането на необезпечени заеми на Антантата. Англия е принудена да се откаже от своето искане и да изпрати в следващите месеци в САЩ злато и ценни книжа на стойност 605 млн. долара. В замяна на това Англия и Франция получават от септември 1916 г. до февруари 1917 г. около 900 млн. долара.
Общият резултат от финансовите взаимоотношения между САЩ и Антантата показва огромното активно салдо за американските банки и фирми. През целия период на неутралитета Антантата получава американски стоки за около 7 милиарда долара. Тази сума е покрита по следния начин: около 1600 млн. долара представлява експортът на Антантата в САЩ, в ценни книжа - 1400 млн. долара, злато за 1100 млн. долара, 2400 млн. долара заеми от американски банки, 500 млн. долара погасени дългове към Англия и Франция.
Съединените щати се превръщат в световен банкер. Във финансово отношение воюващите държави и особено Антантата са напълно зависими от САЩ. В края на лятото президентът заявява на събрание на бизнесмени в Детройт: “В течение на последните една-две години ние престанахме да бъдем страна-длъжник и станахме страна-кредитор. На нас в голяма степен ни се пада да финансираме света...”
От икономическа и финансова гледна точка обаче в края на 1916 г. и началото на 1917 г. преимуществата на неутралитета започват да се изчерпват. Причините за това са отслабналите възможности на Антантата да обезпечава своите поръчки и заеми със злато и ценни книжа. Освен това паричните й нужди са стигнали такива размери, че частните банки не са в състояние да ги удовлетворяват. Огромните искания могат да бъдат посрещнати само от правителствени заеми. Така в началото на 1917 г. неутралитетът не носи повече икономически и финансови изгоди и САЩ се изправят пред заплахата от икономическа криза.
Последно модифициране: петък, 15 юли 2011, 00:03