Японският генерал-губернатор в Сеул съсредоточава усилията си в експлоатация на икономическите ресурси на Корея. Японските земеделци и рибари получават корейска земя безплатно или на безценица. Големи количества ориз се изнасят за Япония и корейците изпитват сериозен недостиг на храна. Стандартът на живота се понижава драстично. Стотици хиляди корейци са принудени да се изселят в Манджурия или Япония, но и там не намират по-добри условия за живот.

Колониалното господство става причина за нарастването на националистичните настроения сред корейците. На 01.03.1919 г. тридесет и трима патриоти се събират в парк Пагода в Сеул и обявяват Декларация за Независимост. Това дава тласък на общонационално движение за премахване на японското колониално владичество. Движението е потушено от японците. В него загиват хиляди хора. То полага основите на корейската освободителна борба. Днес то е известно като Самилчол - първомартенско въстание за независимост. Въпреки че не успява да прогони японците, то допринася за укрепването на националната идентичност на корейския народ, води до създаването на временно правителство в Шанхай и организирана въоръжена борба в Манджурия.

Японските колонизатори осъществяват политика на асимилация спрямо корейците, като се опитват да наложат японската култура. В корейските училища се въвежда задължително изучаване на японски език. Корейците са принудени да приемат японски имена. Въпреки това, корейският народ успява да запази националната си идентичност. През този период много от корейските национални съкровища и културни ценности са изнесени в Япония. И досега те не са върнати.

Zuletzt geändert: Mittwoch, 14. Oktober 2020, 09:59