Основаването на Републиката
На 15.08.1945 г., малко след хвърлените над Хирошима и Нагасаки атомни бомби, Япония капитулира безусловно пред съюзническите сили. В резултат на това, след тридесет и пет години колониално владичество, Корея е освободена. Корейците са опиянени от радост, но радостта им е краткотрайна.
Според договора, сключен през юли 1945 г. на Потсдамската конференция, Съветската армия бързо заема северната част от полуострова, а силите на САЩ - южната. Назрява идеологически конфликт. По отношение на въпроса кой трябва да управлява, общественото мнение е разделено.
На 10.05.1948 г. в южната част са проведени общи избори и на 15.08.1948 г. официално е провъзгласена Техан Мингук или Република Корея със столица Сеул и първи президент И Сънг-Ман. Почти по същото време на север е установен комунистически режим начело с Ким Ил-Сонг, който получава неограничена власт. На 09.09.1948 г. на север официално е прогласена Чосон Минджуджуъй Инмин Конгхуагук или Корейска Народно-демократична Република (КНДР) със столица Пхенян.
На 25.06.1950 г. Северна Корея (КНДР) предприема пълномащабно нападение на юг. След краткотраен успех севернокорейската армия е изтласкана от силите на ООН до река Амнокканг (на границата с Китай). Тогава се намесва Китайската Народна Република и армиите на двете враждуващи страни се озовават в близост до 38-ия паралел в патова позиция. Войната завършва с подписването на примирие на 27.07.1953 г.
През трите години на война цялата територия на Корея е опустошена, а икономиката - срината. Милиони хора остават без дом. Хиляди семейства са разделени. Но последствията от войната, в която корейци се бият срещу корейци, не се изчерпват с това. Войната до такава степен задълбочава различията между Севера и Юга, че раните от нея не са зараснали и до днес.
След войната страната е изправена пред множество проблеми. Властта на И Сънг-Ман прераства в авторитаризъм и към края на 50-те години той започва да доминира цялата корейска политика. В знак на протест се провеждат демонстрации и на 19.04.1960 г. в резултат на студентските вълнения президентът И е свален.
Следва поправка в Конституцията и през август 1960 г. Юн Бо-сон става президент на Втората република. Премиер-министър е Чанг Мьон. Втората република не просъществува дълго, тъй като на 16.05.1961 г. група военни начело с генерал Пак Джонг-Хи завземат властта. По-късно Пак Джон-Хи е избран за президент и под негово ръководство започва бърз икономически възход.
През 1972 г., в съответствие със системата Юшин (възродителни реформи), Пак отново променя Конституцията и новата поправка поставя началото на Четвъртата република. Системата Юшин съсредоточава още по-голяма власт в ръцете на президента и на практика му позволява да заема поста си неограничено време.
В резултат на политическите репресии и икономическата несправедливост се заражда недоволство. Пак е убит на 26.10.1979 г. Премиерът Чхуе Гю-Ха временно заема президентския пост. Той управлява изключително кратко. На 12.12.1979 г. следва нов военен преврат и на власт идва генерал Чон Ду-Хуан. На 27.08.1980 г. той е избран за президент.
През май 1980 г. в южния град Куангджу се надига протест с искания за демокрация, който по-късно става известен като "Движението от Куангджу за демократизация на страната". Много от протестиращите срещу авторитаризма на Чон са убити или ранени от изпратените срещу тях армейски части. Бруталността предизвиква яростта на хората. В средата на 80-те години студенти, работници, опозиционни политици, домакини и обезпокоени граждани се съюзяват срещу Чон в протестно широкомащабно движение. Постоянните им призиви за демокрация и преки президентски избори не могат да бъдат пренебрегнати.
На 29.06.1987 г. Но Тхе-У - председателят на управляващата Демократична партия на справедливостта, издава Декларация за политически реформи, която за пръв път от 16 години осигурява възможност за преки президентски избори. Но разногласията сред опозиционните лидери разпокъсват вота на опозицията и Но Тхе-У е избран за президент на Шестата република.
Предприети са значителен брой мерки за намаляване на авторитаризма на управляващите. Приблизително по това време (17.09. - 02.10.1988 г.) в Сеул се провежда XXIV-та Олимпиада. Успешната подготовка и провеждане на най-големите Олимпийски игри до този момент показва, че Корея започва да играе важна роля на международната сцена.
На 25.02.1993 г. Ким Йонг-Сам поема властта и след повече от трийсет години Корея за първи път е управлявана от президент, чието минало не е свързано с военните среди.
През декември 1997 г. за президент е избран Ким Те-Джунг. Той встъпва в длъжност на 25.02.1998 г. Неговото "правителство на народа" е първото в петдесетгодишната история на съвременна Корея, което е създадено в резултат на мирното преминаване на властта от управляващата партия към опозицията.
Въпреки че през последните години беше постигнат очевиден напредък по пътя към обединението на страната, то остава дълго бленувана, но засега неосъществима мечта на всички корейци.