Изучаването на личността и връзката с човешкото поведение води началото си още от ранните творби на европейците, гърците, китайците и египтяните. Хората винаги правят преценки за индивидуалностите на другите с цел да се определи дали човек е агресивен, авантюрист, харизматичен и др.
Учените така и не успяват да достигнат до единомислие за точната дефиниция на понятието личност. Съществуват обаче три общи черти във всички определения:
1. Те наблюдават уникалните характеристики, които открояват разликите между хората, а не толкова техните прилики;
2. Наблягат на последователността на човешкото предразположение, а не на промените в неговото поведение в различните ситуации.
3. Всяко определение включва и тенденция, която отразява как личността може да влияе на човешките действия и реакции при различните обстоятелства.
Освен другите фактори, личността съдържа и взаимодействието на настроения, ценности, мотиви, отношения и обичайните начини за реагиране в даден момент.