Потребителско поведение в дигиталния маркетинг, зимен семестър 2021/2022

[1] Това е процес, включващ в себе си излагането, разбирането и запомнянето на самата информация. За селективно излагане говорим, когато хората обръщат внимание на рекламни послания, които са последователни в своите становища и внушения и отхвърлят противоречивите.

[1] включва тълкуване на информацията, съвместимо със становищата и убежденията на индивида. Провал на този етап от възприятието би могъл да доведе до пагубни резултати за търговеца.

[2] се състои в склонността ни да тълкуваме новата информация, така че да се съгласува с вече наличните ни нагласи и убеждения. Свързано с тази склонност е и селективното изкривяване. Така например, ако харесваме определена марка електроуреди, сме склонни да пренебрегваме забележките на продавача за нейните слабости и да надценяваме неговите положителни оценки, защото те се съгласуват с нашата предварителна нагласа. Както селективно разбираме, така и селективно запомняме. И тук действа същата склонност: запомняме по-лесно онова, което се съгласува с нашите нагласи и убеждения, и забравяме по-лесно онова, което им противоречи.

Метод, разработен от американския психолог Чарлз Осгуд за измерване на конотативното значение на думи, предмети, понятия, културни ценности. Той се използва в различни социологически изследвания, в областта на маркетинга, изследването на потребителски опит и др. 

Семантичният диференциал представлява скала, за която се използват двуполюсни фрази. По този начин всеки изследовател определя най-важните отличителни черти на външнстта и после да се създадат семантични скали според тези черти. Така се определя разстоянието между възприятието на потребителите и предпочитаните марки например. 

[1] Един от четирите основни метода за определяне на личността. При него се прeсъздават обстоятелства много близки до реалната действителност. Например: обикновено няколко човека общуват в дадена група. Един от тези специални тестове е този, който поставя индивида под натиск. Начините му на реагиране в дадена ситуация разкриват аспектите на неговата личност.

 [1]силно влияние върху потребителя оказва социалната класа, към която принадлежи. Социалната класа се формира при разделението на обществото и представлява сравнително дълготрайна хомогенна група хора, споделящи едни и същи интереси, имащи едни и същи нужди и интереси, ценности и поведение. Професията, доходите, образованието са сред най-важните фактори, които определят принадлежността на човека към една или друга социална класа.

Социалните класи влияят върху потребителското поведение на своите членове чрез ценностите, които преследват, дейностите, които се споделят (например членството в клубове от висшата класа) и изобщо с цялостния начин на живот. Изричните изследвания показват, че отделните класи имат предпочитани източници на информация, телевизионни програми, спортни занимания, марки автомобили, жилищни квартали и т.н.

Съвременните развити общества могат да бъдат разглеждани като структурирани от пет основни класи[7]. Висшата класа включва хората, които са елита на обществото, с голямо наследено богатство, престижно образование, силни политически позиции, отдадени на обществени благотворителни дейности, потребяващи неща, с които се подчертава техният престиж и статус. Висшата средна класа се състои от професионалисти (адвокати, лекари и др. под.), висши мениджъри, висши военни и държавни администратори. Тази класа е с високи доходи и престижно образование. По-ниската средна класа е много разнообразна като състав. Тя включва лица с малък и среден собствен бизнес, средни професионалисти (учители, социални работници, чиновници), фермери. Доходите й са от средни до скромни. Работническата класа включва лица, упражняващи ръчен квалифициран или нискоквалифициран труд, с ниски доходи и средно или по-ниско образование. Нисшата класа се състои от трайно безработни и/или неграмотни лица, издържащи се от социални помощи или епизодична работа.

[1] е теория, според която хората ще възприемат вярванията или действията на група от хора, които харесват или на които имат доверие. С други думи, това е ефектът „аз също“.

Как личността изпълнява ролята си като работник, член на семейството, гражданин или приятел.

Според Фройд всяка човешка индивидуалност е продукт на битката между 3 взаимодействащи сили. Супер егото е една от тези взаимодействащи сили. То основава моралната част на психическата структура като внедрява ценностите на обществото. Супер егото представя идеала като определя кое е добро и кое е правилно и кара индивида да се среми към съвършенство. То контролира сремежите на инстинктивните импулси. 

. Теории за личността

Изучаването на личността и връзката с човешкото поведение води началото си още от ранните творби на европейците, гърците, китайците и египтяните. Хората винаги правят преценки за индивидуалностите на другите с цел да се определи дали човек е агресивен, авантюрист, харизматичен и др.

Учените така и не успяват да достигнат до единомислие за точната дефиниция на понятието личност. Съществуват обаче три общи черти във всички определения:

1. Те наблюдават уникалните характеристики, които открояват разликите между хората, а не толкова техните прилики;

2. Наблягат на последователността на човешкото предразположение, а не на промените в неговото поведение в различните ситуации.

3. Всяко определение включва и тенденция, която отразява как личността може да влияе на човешките действия и реакции при различните обстоятелства.

Освен другите фактори, личността съдържа и взаимодействието на настроения, ценности, мотиви, отношения и обичайните начини за реагиране в даден момент.

Карен Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. Според нея има 10 нужди, които се появяват в следствие на опитите на индивида за развитие на личността му. Те са групирани в 3 главни насоки:

-        Услужливият тип – тези, които се обръщат към хората, наблягайки на нуждата си от любов; предпочитат маркови стоки

-        Агресивния тип – наглягат на нуждата си за сила, власт, манипулаия

-        Незаинтересован тип – странят от хората, независимост, разчитата на себе си; не са способни на обвързване